в момента слушате

Title

Artist


УРОК № 27 : ТРЕТИ МОДУЛ НА Д З И ПО Б Е Л

Автор: от 22.04.2021

В днешния „Радиочас по литература за матура“ с водещ г-жа Атанаска Георгиева гост е Гергана Желева, завършила ЕГ “Гео Милев” в Добрич през 2019 година, сега студент по “Културология” в СУ “СВ.Кл.Охридски” – София.

 

 

 

СЪЗДАВАНЕ  НА  ЕСЕ  ПО  ЛИТЕРАТУРНА  ТЕМА

ЛЮБОВ  И  СДЕЛКА  В  РОМАНА  „ТЮТЮН” НА  ДИМИТЪР  ДИМОВ

1. ТЕЗИСНИ  АКЦЕНТИ

–  Любовта  е  чувство, а сделката  е  интерес.

–  Любовта  не  допуска  сделката, а  сделката  потъпква  любовта.

–  Любовта  е  между  двама, а сделката иска  посредник.

–  В любовта  няма  предписания, а в сделката се  следват  правила.

–  Любовта съществува и в безбрачие, а сделката се  установява  в  брачен  договор.

–  Когато  си  влюбен, не  мислиш  за  никакви  споразумения.

–  Ако  двама  партньори в живота  сключват  сделка, те  не  са  едно  цяло , а се двете  страни  на  едно разделение.

–  Любовта  се  преживява ,  а  сделката  се  документира.

–  Щом любовта  и  сделката  си  подадат  ръка, те  се  самообричат  на  провал.

–  Рано  или  късно този, който  сключи  сделка зад  гърба  на  любовта, ще  съжалява, защото  няма  да  спечели, а ще  загуби.

2. ТЕЗА

Любовта е най-съществената част от нашия интимен живот, а сделката е свързана с неговата социална реализация.В буквалното си значение двете думи нямат допирни точки помежду си, защото любовта е спонтанно бликнало чувство, а сделката е упорито преследван интерес. Но понякога се случва така,че нежната любов не може да устои и се предава на агресивната сделка.Въпрос  на  избор…Дали да останем верни един на друг,защото се обичаме, или да се продадем един друг, защото не се обичаме и търсим изгодата.

3. АРГУМЕНТАТИВНА ЧАСТ

Любовта е красива емоция, която дава смисъл на целия живот.Тя живее и се чувства най-добре между двама,тя обещава многопосочна близост, слива умове,сърца и тела,заличава видимо и невидимо черното, дава цвят и аромат на всеки миг,на всеки ден,на всяко време.В любовта няма предписания, няма роли, има индивидуалност и еднаквост,равенство,съзидание,хармония, всеотдайност.Всеки мечтае за такова преживяване,очаква го,рисува неговите красиви сценарии във въображението си ,извиква поетични примери,които да го илюстрират.Такава е любовта между  Него и Нея  в „Две хубави очи”,в  „Ще бъдеш в бяло”, в „Стон” ,в „Аз искам да те помня все така”. Когато си влюбен и когато в теб някой е влюбен,вие сте едно неделимо цяло,вървите по общ път,гледате в една посока, преживявате заедно добро и зло,държите се за ръце и никога не се пускате.Стоите смело един пред друг, един до друг  и  не си обръщате гръб. С любовта винаги се печели и никога не се губи особено ако печалбата има духовни измерения. Любовта е молитва, светлина в житейския тунел, неописуема радост и пареща болка, очакван живот и заобичана смърт…Тя живее и наяве , и насън, тя е реалност, мечта и спомен.

Но  както страстно идва любовта,за да преобърне и пренасочи живота на двама, така и безстрастно си отива тя, когато е изместена от сделката. Емоцията угасва, притисната от практични цели, формулирани чрез прикрити и открити заявления, споразумения,договори, правила. Сделката извежда напред материалното и потъпква духовното. Между Него и Нея вече има много услужливи посредници и те не са едно цяло, а са две страни на едно разделение. Това се случва с Борис Морев и Ирина от романа „Тютюн” на Димитър Димов –  вечна книга за възхода и падението,за пътя нагоре,който води надолу. Когато любовта и сделката си подадат ръка, те се самообричат на провал.Влюбената Ирина осъзнава,че в света на Борис всичко и всички са обект на покупко-продажба, че тя е разменна монета в престъпния бизнес на собствения си мъж ,че манията му за пари и власт е готова да жертва любовта,ако въобще я е имало.Една предадена жена се озлобява и влиза в сделката, играе по правилата на забогатяването, с поведението си отмъщава и на Него, и на себе си. „Никотиана” изгражда съдбите на двама души , за да ги разруши. Рано или късно тези,които сключат сделка зад гърба на любовта,ще съжаляват, защото няма да спечелят, а ще загубят всичко, ще се изправят пред Нищото,ще обезсмислят живота си.Димитър Димов решава неговите герои Борис и Ирина да умрат,защото са изчерпани като личности,защото са избрали да слугуват на сделката. В реалния живот това не се случва.Хора, свързани не от любовта, а от интереса, продължават да са заедно, но има ли по-голямо нещастие да бъдеш физически близо до някого, а духовно далече от него, да делите едно легло, а между вас да зеят пропасти.

Тези, които прекрачват от любовта в сделката, избират да се превърнат в Яворовите „сенки на нощта”, които искат и не могат истински да се видят, да се чуят, да се докоснат, да се обичат…

тагове:

Коментари по тази публикация

КОМЕНТИРАЙ

Вашият е-мейл няма да бъде публикуван. Задължителното поле в маркирано с *