в момента слушате

Title

Artist


УРОК № 24: ДИМИТЪР ТАЛЕВ – ЗАКЪСНЕЛИЯТ БЪЛГАРСКИ ВЪЗРОЖДЕНЕЦ

Автор: от 01.04.2021

В днешния „Радиочас по литература за матура“ с водещ г-жа Атанаска Георгиева гости са Катрин Недкова и Мартина Миланова от ЕГ „Гео Милев“ – Добрич.

 

 

1. МЯСТОТО НА АВТОРА Б БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА ИСТОРИЯ

а/ Твори от 20-те до 60-те години на 20 век;

б/ Няколко десетилетия след приключването на възрожденската културноисторическа епоха той се връща към нейния основен тематичен модел „робство-борба за свобода”,като го обвързва с националноосвободителната епопея на своята родна Македония; Цялото му творчество е патриотично,центрирано от изпитанията на родовия свят и Родината по драматичния път към свободата;

в/ Разказвач,романист с първи творби на македонска тема – трилогията „Усилни години” от 20-те г.на века;Най-голямото му постижение по темата е четирилогията „Железният светилник”/1952г./,”Преспанските камбани”/1954г./,”Илинден”/1953г./ и „Гласовете ви чувам”/1966г./; битово-исторически роман;

г/ Художествен метод на изображение – възрожденски реализъм;

 

ЛИЧНОСТ , НАРОД  И  ИСТОРИЯ  В РОМАНА „ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК”

1. МЯСТОТО НА ТВОРБАТА В ТАЛЕВОТО ТВОРЧЕСТВО И ЖАНРОВ МОДЕЛ  –  първа  част от четирилогията,записваща писателя в десетилетието на романовата вълна /50-те години на 20 в./;

2. АНАЛИЗ НА ЗАГЛАВИЕТО – в семейно-битовата сюжетна линия  железният светилник присъства с буквалното си значение и в логиката на промените му е отредено да бъде сменен от газената лампа; в общественоисторическата сюжетна линия присъства с метафоричното си значение на здравина,сила,устойчивост и светлина на българския народен дух,отстояващ каузата за самоопределение и свобода;

3. ОСНОВНА ТЕМА – ранновъзрожденската история на Македония,раждането на нова интелигенция,работеща за народностното самосъзнание, борбата й за църковна и просветна самостоятелност,за светски тип образование; възрожденските процеси са вградени в художественото пространство на град Преспа,онагледени са от пробудените за нов исторически живот граждани и най-вече чрез Глаушевия род; романът разказва за всекидневието на единицата и колектива,което се превръща в история;

4. ОСНОВНА  ИДЕЯ – силата на традицията,унаследяването на патриархални ценности и утвърждаването на нови обществени норми в ситуация на изпитание, задвижват родовото и историческото време,проправят възходящия възрожденски път на Македония към националната,социална и духовна свобода; връзката между традицията и промяната, приемствеността между стари и нови поведенчески модели е метафорично означена от родовото дърво,споменато още във фолклорния паратекст на романа „Овде дърво столовито,столовито,грановито,гранки са му до небеси,а корени – сура земя; гранки  му са мили снаи,а корени – синовете,а връшките – мили внуци”;

5. СЮЖЕТНО-КОМПОЗИЦИОННО ИЗГРАЖДАНЕ НА РОМАНА –

а/ Обхваща времето от 30- до 70-години на 19 век;

б/ Композиран е в четири части,които постепенно го отварят от камерната,семейно-родовата към социалноисторическата  линия : „Хаджи Серафимовата внука”,” В тъмни времена”, „ Народ се пробужда”,” Корени и гранки”;

в/ Следи малката и голямата история,като нанизва всички събития върху нишката на рода,т.е. единичното е образ на множественото, а в частното се проектира общото – Глаушевият род  олицетворява македонската българска общност,а домът на глаушевци символизира общия отечествен дом; / паралел с романа „Под игото” на Иван Вазов/;

г/ Семейният план на романа е представен от предисторията на Стоят Глаушев и Султана,сватбата им,раждането и отглеждането на децата им,утвърждаването на Стоян като майстор в преспанския еснаф, любовта на Катерина към Рафе Клинче, грехът и смъртта й, любовта съчувствие на Лазар към Божана Бенкова и любовта му страст към Ния, сватбата на двамата в новия православен храм на Преспа;

д/ Общественият план на романа е представен от няколко знаменателни събития:  появата на тайнствения рилски монах, чието родолюбиво слово събужда отдавна зреещата народностна енергия, пристигането на владишкия гръцки наместник и началото на борба за независима българска християнска църква,  градежът на църковен храм със спомоществователството на преспанските патриоти и откриването на българско светско училище;

6. ГЕРОИ – присъстват преобладаващо и в едното,и в другото сюжетно развитие

а/ Стоят Глаушев – първият нарушител на робското статукво,изискващо примирение; след убийството на хрътката на бея той напуска родното си село Гранче,пристига в Преспа и съдбата го среща със Султана,с която ще създаде дом и ще постави началото на род; нормонарушението го извежда от досегашната му анонимност и го превръща в човек със занаят и голяма челяд;

б/ Султана – майката,пазителката на домашното свято пространство,на уюта,топлината,светлината,сговора и реда; първенството й сред останалите е безусловно; името й носи асоциации за сила, власт,строгост и дори тираничност в отстояване на нейните схващания за  добро и правилно; втората нормонарушителка,която престъпва  общоприетите съсловни правила и се омъжва за непознат млад мъж ,непринадлежащ към чорбаджийския й корен; домът и семейството са първостепенни в ценностния й свят ; до съвършенство владее женското умение да ръководи мъжа си ,без да отнема самочувствието му на водач; водещо в поведението й е разсъдъчното,а не емоционалното начало; действа от името и в името на моралния закон,на патриархалната норма и не смята за възможно съществуването на личността извън нравствените ограничения на общността; през разбирането й,че установеният ред трябва да се спазва независимо дали прави човека щастлив или нещастен,тя решава съдбата на дъщеря си Катерина,която е заченала дете без законно осветен брак; за да скрие греха,тя решава да убие нероденото дете,за да запази чистото име и лице на дъщеря си ; за да предпази своите хора от моралната санкция на колектива,тя причинява смъртта на грешницата Катерина,водена от максимата,че така трябва; „Никого от мене няма повеке да боли!” – казва Султана и вярва,че е права,защото е заплашена патриархалната чест, а това за нея е по-страшно от смъртта;служенето на рода,на името се превръща в лична драма на майката и изпълнението на дълга се оказва умишлено посегателство срещу собствената кръв;

в/ Катерина – дръзко отхвърля съществуването на индивида единствено чрез и заради рода; волна,непокорна,всеотдайна,дълбоко емоционална,пълна противоположност на майка си / Гея и Афродита/; ако за Султана резбарят Рафе Клинче е „нередовен човек”,безродник и безотечественик,за Катерина той е любимият мъж ,с когото е щастлива; решението на Талев да отстрани от сюжета двамата влюбени/ Катерина умира,а след завършването на храмовия иконостас Рафе напуска Преспа/ се обяснява с тезата му ,че още е рано за подобен индивидуален ренесансов бунт,че личното не бива да превъзхожда общностното във времето на динамичните националноосвободителни процеси;

г/ Рафе Клинче – човекът на изкуството,който служи на вътрешния си порив към любов и красота,утолява жаждите на душата и тялото си; нерационалното,странното за „редовните” хора е неговата стихия; магнетична личност, носител на божия дарба; реабилитация на любовта между него и Катерина авторът извършва във финала на творбата – върху иконостаса майсторът резбар изписва два образа ,свързани навеки,благословени от Бог : неговия и нейния;

д/ Лазар Глаушев   – възрожденският Апостол, човекът на народностната кауза, носител на императивите на времето,който убедено заявява:” Аз ще поведа народа си!”; за разлика от Султана и по подобие на Катерина той познава любовта като копнеж на душата и тялото; също като Султана и за разлика от Катерина той познава дълга на личността пред общността; авторът многократно твърди,че Лазаровата душа е обърната към светлината,защото героят е извикан за живот от историческата необходимост и тя изисква от него да бъде просветлен,просветен,чист и честен,да олицетвори активното,действено родолюбие; в епизода с раняването му става ясно,че Лазар ще се спаси,защото Родината има нужда от него,той е нейният свръхгерой,а героите от такава величина не умират; по пътя му се изправят различни препятствия,но писателят услужливо ги отстранява: смъртта на Божана Бенкова и на Аврам Немтур-бащата на Ния,за да създаде възможност да се осъществи най-продуктивната връзка в романа,който завършва със сватбата на Лазар и Ния;

е/ Климент Бенков, Андрея Бенков, Стойна и други;

7. КЛЮЧОВА  ФРАЗА  –  „ Човек не бива и не може да живее само за себе си…Имаме свой дом и своя челяд, но имаме и свой народ и колкото сме слаби сами,толкова сме силни всички заедно,братя по кръв и по вяра”;

 

МОРАЛЪТ И ЛЮБОВТА  В  РОМАНА  „ЖЕЛЕЗНИЯТ  СВЕТИЛНИК”  НА ДИМИТЪР   ТАЛЕВ

Е С Е

Започнах да мисля целенасочено за морала като личностен и обществен критерий за правилност ,когато усетих,че не му се подчинявам безусловно,че вътрешно се бунтувам срещу строгите му изисквания,че не искам да отстъпя и „пшеничено зърно” от своята свобода заради него.Много пъти в съзнателните ми,вече почти зрели, години моралът е бил дамоклев меч над мене ,заплашвал е непокорната ми същност,изисквал е да приема чужди решения предвид наложения стандарт на доброто и злото,на правилното и грешното.От чужд горчив опит научих,че особено непреклонен става моралът ,когато се намесва любовта,неодобрена и осъдена от другите.Човек е разпънат на кръст,щом сърцето му иска това,което възпитаният разум забранява.Битката винаги е на живот и смърт,”неморалната”,неправилната любов е принудена да бъде тайна,да бъде скрита от хорските очи,да плаща ежедневна цена за съществуването си.А се случва тази цена да стане изкупителната жертва на бунтарите.

Все още ми е рано да се видя в такава незавидна роля ,не съм преживявала драматичния избор между закрепостяващия морал и разкрепостената любов,но вече имам пред себе си примера на една литературна двойка влюбени,чиято греховна любов се опълчва срещу консервативния патриархален морал на възрожденската епоха.Катерина и Рафе Клинче – героите на Димитър Талев от романа „Железният светилник”,които поемат риска на избраното различие и санкцията на установената еднаквост.Няколко пъти препрочетох епизодите за недопустимата,неосветена от Бога връзка на Глаушевата дъщеря и майстора резбар.Техните чувства,съчетали платоничното и плътското привличане,са извън времето,в което живеят.Като човек на ренесансовото изкуство,Рафе Клинче е предсказуем в „нередовната” си поведенческа изява.Той не служи на морал,който не изповядва,с който не е съгласен.Свободолюбието му не може да се ограничи в задушаваща рамка,разумът и сърцето му не враждуват,не го хвърлят в съмнения и колебания.Художникът е от друг свят с друга законова уредба,която не идва отвън,а е изградена вътре в него.Любовта според такава индивидуалистична философия стои над морала и прескача неговите забрани.Непредсказуем е изборът на Катерина,възпитана според родовите норми за  женска чистота и чест.Дъщерята е пълно отрицание на своята майка и изживява любовта не с разума,а със сърцето си.Не мисли кое е грешно за другите,а чувства кое е добро за нея.Запомнила съм думите,с които тя разкрива любовната си страст пред Султана в страшната нощ на моралното наказание:”Нещо ме грабна с голема сила…Бех като упоена,нищо не мислех.”Смъртта на нероденото й дете и нейната смърт са може би отмъщението на отнетия разум.Приетата съдба  без съпротивление е може би жалба на неразбраното  сърце.Ценностният порядък  едновременно задължава  и освобождава.Той е критерий,който обикновено се следва от множеството и който  понякога се нарушава от единиците.И в единия,и в другия случай може да бъде победа и присъда.

Нашият модерен свят има други мерки за морала и любовта.Многоизмеримата свобода дава право на влюбения човек да се защитава от всяко посегателство.Но си мисля,че конфликтът между редното и нередното и съблюдаването на тяхната хармония винаги носи нещастие.Дали е щастлив този,който мисли, съобразява се,възпира сърцето,заглушава повика му?Дали е щастлив този,който чувства,съпротивлява се,отбива разума,не се вслушва в доводите му? Няма пълно щастие нито в едната,нито в другата посока.И непоетият и поетият риск болят,когато става дума за собствена и чужда оценка.Всеки ще носи тежкия кръст на решението си,ще живее с вината,че е пренебрегнал морала заради грешна любов или е пропуснал любовта заради строгия морал.

 

 

 

 

 

 

тагове:

Коментари по тази публикация

КОМЕНТИРАЙ

Вашият е-мейл няма да бъде публикуван. Задължителното поле в маркирано с *