в момента слушате

Title

Artist


УРОК № 23: ДИМИТЪР ДИМОВ – ЧУЖДЕНЕЦЪТ В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА

Автор: от 25.03.2021

В днешния „Радиочас по литература за матура“ с водещ г-жа Атанаска Георгиева гости са Катрин Недкова и Мартина Миланова от ЕГ „Гео Милев“ – Добрич.

 

 

1.МЯСТОТО  НА  АВТОРА  В  БЪЛГАРСКАТА  ЛИТЕРАТУРНА  ИСТОРИЯ

а/ Романист  и драматург от 30-те  до 60-те години на 20 век;

б/ Литературната критика го определя като „чужденец” в родната литература,защото художественият му интерес се насочва към непознати за българската проза герои / българи,саморазграничили се от родовото тяло и традиционното осмисляне на българското,и чужденци,принадлежащи към други етноси и култури/;

в/ Анотом на обществото,който изследва неговото развитие и го анализира през призмата на податливата човешка същност в моменти на историческа,политическа,социална и морална криза,когато личността е обречена заради  неконтролируемите инстинкти,страсти,мании,грешни избори;

г/ Художествен метод на изображение – социален реализъм от рода на европейския реализъм от края на 19 и началото на 20 век,представен от Балзак,Стендал,Флобер,Томас Ман;

д/ Автор на романите „Поручик Бенц”/1938/, „Осъдени души”/1945/, „Тютюн”/1951-1954/ и на драмите „Почивка в Арко Ирис”,”жени с минало”,”Виновният”;

 

ИСТОРИЯТА НА ЕДНА  ПРЕДИЗВЕСТЕНА СМЪРТ   В  РОМАНА  „ТЮТЮН”

1. МЯСТОТО НА ТВОРБАТА В АВТОРОВОТО ТВОРЧЕСТВО  И  ЖАНРОВ  МОДЕЛ – синтез,обобщение на идейно-тематичните и образни търсения на писателя, свързани с човешкото духовно заболяване и деградация; роман епопея, социалноисторически роман, роман на нравите, чиято първа публикация е от 1951 година,а втората ,преработена и допълнена с още 250 страници,е от 1954 година; двете издания са част от десетилетието на романовата вълна – 50-те години на 20 век и появата им обосновава критическото мнение за „романа на един роман”;

2. АНАЛИЗ НА ЗАГЛАВИЕТО  – разчита се в буквален и метафоричен смисъл

а/ тютюнът като главен експортен продукт на България между Първата и Втората световна война,като фактор за цялостната структура за тогавашната икономика,търговия и обществено-политическо устройство  предвид съвпадането на интересите на тютюневите капиталисти с интересите на цялата българска държава;

б/ тютюнът като отрова,която разгражда,руши,убива индивида и неговото съсловие  при ценностна нестабилност,разкривеност и тотална деформация;

3. ОСНОВНА  ТЕМА  – на историческия фон на десетилетието около Втората световна война са разгърнати две,взаимносвързани и контрастни теми:

а/ Възходът и падението на тютюнотърговската българска буржоазия,като в нейния обхват са поставени универсалните проблеми за : смисъла на живота,за спасяващата необходимост от баланс,от равновесие между неговото материално и духовно остойностяване; за изпепеляващите страсти и маниакални амбиции,за болните стремежи за властване на всяка цена; за средствата,с които се постигат големите цели,но и за моралната цена,която трябва да се плати,ако се следва неморален път; за избора и вината; за пропиляната любов; за покупко-продажбата на хора и ценности; за разпадането на родовата и семейна институция;

б/ Партийно организираната борба на тютюневия пролетариат срещу могъщите тютюневи господари на страната,като в нейния обхват се поставя социалнополитическият проблем за пристрастието към комунистическата идеология,което дисциплинира,обезличава,унифицира хората,войни на Партията,унищожава личностното,уникалното у човека;

4. ОСНОВНА  ИДЕЯ  – В началото на всеки житейски път стои един амбициозен проект за бъдещето,един „друг свят”,който съществено се различава от реално отредения и заради реализацията на който човек прави компромиси с изначално установените норми за чест,съвест,достойнство,самообрича се на духовна гибел; Отклоненията от екзистенциалната морална норма са катализирани от усложнената историческа обстановка / ВСВ/ и от катастрофичната характерология,от осъдеността на душите,които хипнотично вървят към своя край,надпреварват се със съдбата,завоюват света за себе си, печелят и загубват всичко,изправят се пред Нищото,преживяват и възхода,и погрома си;

Посланията на романа съвпадат в голямата си част по отношение и на двете персонажни групи: трагизмът на хората от света на „Никотиана”/Борис Морев,Ирина,Костов,фон Гайер и другите/ е разкрит в рамките на сюжета,а този на партийните функционери/Динко, Павел Морев,Лила и другите оцелели около 9 септември 1944 г./ е отложен във времето и от гледна точка на историята се оказва пораженческа победа;

5. ОСНОВЕН ЛИТЕРАТУРЕН ГЕРОЙ – силната личност,която е антимяра за обществото заради егоцентризма и войнстващия си егоизъм и е детронирана,проследено е виновното й сгромолясване, представена е като негативен критерий за духовна разруха;

6. СЮЖЕТНО-КОМПОЗИЦИОННО ИЗГРАЖДАНЕ – следва „романа” на Борис и Ирина,в чиито съдби се пресичат всички идейно-тематични линии; започва с тяхната първа среща извън малкия провинциален град,на стария Римски път през есента и завършва с тяхната последна,фатална раздяла,настъпила най-напред със смъртта на болния и алкохолизиран Борис в съседна Гърция и после със самоубийството на Ирина в родния й град; обхожда много места / провинциална България,София, курортното селище Чамкория, партизанския лагер,Гърция/ и представя широк социален спектър от хора по високите етажи на властта,бизнеса и от социалните низини;

  1. ГЕРОИ

а/ Борис Морев – пришълец в големия свят на тютюна без потомствена принадлежност към буржоазията;индивидуалист,надарен с изключителни качества на успеха,на кариерата,на забогатяването и овластяването; познава личния си потенциал и знае,че осъществяването му е възможно като гигантски скок в чуждия свят на големия капитал; мечтата му се сбъдва след женитбата с Мария-единствената наследница на татко Пиер/Пиер Спиридонов/ и собственик на „Никотиана”; ръководен е от манията да бъде на върха, да упражнява смазващото си могъщество над всички; самоизмамва се,като мисли,че неограничената власт ще му донесе неограничена свобода – егоизмът,коравосърдечието,жестокостта,грабителството,изключената съвест,липсата на морал, отродяването, престъпните компромиси със семейството,с Ирина,станала негова съпруга след смъртта на Мария, и с националните интереси по пътя към чуждите тютюневи пазари го превръщат от господар в роб на грубите си материални интереси,не той владее и управлява „Никотиана”,а тя обсебващо го подчинява;  богат и духовно беден човек без сетива за истински ценното в живота; демонизиран герой,определян като „хищник”, „вълк”,”тигър”; красноречиво за осъдителното отношение към него е погребението му през септември 1944 г.:  икономическият и политически властелин на предвоенна България е погребан в Гърция по време на най-голямата сделка на живота си и това решение откроява неговата безотечественост приживе; в погребалната церемония участват обхваната от омраза и досада Ирина,служебно задълженият тютюнев експерт Костов и пияният слуга; набързо е опят от един озлобен и невярващ поп, оплакан е от една истерична сводница, а върху дървения кръст на гроба му името е написано с тебешир,който още първият дъжд ще заличи,за да не остане и следа от този,който през целия си живот не е зачитал и спазвал нравствените норми;

б/ Ирина  –  красивата и интелигентна  спътница на Борис Морев, която споделя и възхода му,и неговата предизвестена смърт; съдбата сбъдва и нейната младежка мечта да избяга от неприемливата,ограничаваща провинциална среда, превръща я в дама от висшето общество, за да й открие убийствената истина,че осъществяването на една цел изобщо не значи постигане на щастието, че спечелилият всичко може да изгуби най-ценното – себе си; тя влиза в света на „Никотиана”, водена от любовта си към Борис,заради него пренебрегва патриархалния морал,в който е възпитана,най-напред става негова любовница,а после съпруга и чак тогава осъзнава,че в живота,към който се стреми,всичко и всички са обект на продажничество,включително и нейната привързаност и любов; по силата на погрешния си,но необратим избор Ирина придобива пороците на своето съсловие; битието й преминава между двете взаимноизключващи се реплики : „Аз не мога да бъда леко момиче” и „Аз съм уличница”; при нея тотално се разминават очакваните и случващите се неща – Ирина е дипломиран лекар,но само инцидентно упражнява хуманната си професия и понякога заради низки забавления потъпква Хипократовата клетва,съпруга,която никога не изпитва силната,закриляща мъжка любов, жена,която не става майка и утробата й е мъртва от безпътен живот,красавица,която всички възприемат като „ красива,но изцапана роза,паднала в тора на всеобщото разтление; за нея авторът казва „Светът на тютюна беше превърнал Ирина в Зара”,която не може да пренесе неморалния товар на миналото в бъдещето и се самоубива,като това е единственият жест на съхранените остатъци от женското и човешкото й достойнство;

Безперспективността на класата,която слиза от властовата сцена, е аргументирана чрез: лудостта на Мария,безродството на силните на деня – в романа не се ражда нито един човешки живот като знак за неговата обреченост и дори опитът на Костов да се спаси чрез осиновяването на малката Аликс е неуспешен;за всички се сбъдва пророчеството на стария Барутчиев :”Светът,класата ни отиват към гибел.Ще ни погуби егоизмът”;виновно си отива едно обществено съсловие,което не успява да преживее обективната и субективната си агония;

в/ Никотиана – мощният тютюнев концерн, фирмата,която неустоимо притегля амбициозните,хазартни личности; израства до равнището на свръхперсонаж, живо,агресивно същество,неумолим кукловод,който разиграва куклите марионетки на сцената на живота и бавно ги убива по силата на заложената в името си символика; Никотиана щедро раздава на Борис и Ирина богатство и власт,но ги опорочава,тотално ги комерсиализира,принуждава ги заради материалното да продадат духовното у себе си; събира ги,за да ги раздели и да им покаже,че за всичките пари на света те не могат да откупят обичта, която единствено има смисъл в едно съществуване;

8. Димовите герои са обвързани с две утопии,които владеят общественото съзнание през 20 век:

  • ницшеанската,индивидуалистична философия,издигаща присвоеното право на силната личност да властва над другите;
  • колективистичната,комунистическата философия,която се базира на наивната вяра,че е възможно общество на абсолютното равенство и справедливост без отчитане на индивидуалните качества и способности;

 

БОГАТСТВО  И  БЕДНОСТ  В  РОМАНА  „ТЮТЮН” НА  ДИМИТЪР  ДИМОВ

Е С Е

Днес младите хора масово заместват четенето на художествена литература с ползването на дигитална информация.От книгите по аналитичен път те могат да  си изграждат поведенчески модели,да се уподобяват  с герои,обобщаващи различни човешки типове,или да се разграничават от тях.С електронните търсачки те наготово,без разсъждения, получават рецепти за харесана или отблъсната  поведенческа изява.Но е по-полезно,изграждащо е  човек да се превъплъти в един или друг синтетичен,обобщен литературен образ ,отколкото да си го присвои.Върху това се замислих,когато в училище започнаха часовете  по литература,посветени на Димитър Димов и романа му „Тютюн”.Никой от съучениците ми не беше го чел,а аз го бях изоставила ,преди да се потопя в драматичния му сюжет.Първите ,встъпителни изречения на учителката ни бяха провокативни.Тя ни гледаше с добродушна ирония ,докато ни казваше,че у всяко момче вижда един бъдещ Борис Морев,а у всяко момиче разпознава една бъдеща Ирина.Всеки на наша възраст рискува да пренебрегне възпитани ценности и да подмени високи идеали ,да отстрани духовното и да  изведе като приоритет материалното  в стремежа си да успее на всяка цена и с всички средства.В този уводен урок  много от нас разбраха,че преди новия етап от самостоятелния ни живот трябва да разпознаваме преносните значения на богатството и на бедността.И не трябва да заплащаме с духовна бедност материалното си забогатяване.

Това беше поводът за моето завръщане към романа за възхода и падението на хората от света на „Никотиана”,на Борис и Ирина,които се изкачват на върха на могъществото ,имат всичко,което са преследвали,но виновно пропадат,изгубват всичко,което са загърбили и подминали.Най-богатите в България около Втората световна война всъщност се оказват най-бедните,защото са предпочели парите,властта,самолюбието пред любовта,честта,съвестта,човещината.Прочетох романа на един дъх.За мене той е фаворит в кампанията „Голямото четене” за любим роман.Романите „Под игото” и „Време разделно”,които са преди него,са вярна картина на предосвобожденския български живот,учат ни на свободолюбие и родолюбие,но „Тютюн” е пътеводител в универсалния ценностен свят,без който ще загубим в голяма степен човешкото у себе си,ще служим на заробващи мании,ще комерсиализираме изцяло живота си,ще се превърнем в бездушни машини за социален престиж и морален недоимък.

Много неща харесвах в ранния Борис Морев.Неговият ум,професионален интелект,прозорливост, амбиция и воля ме впечатляваха до момента,в който проумях,че положителните му качества са впрегнати безогледно в силовото,безнравствено,жестоко изкачване по трупове към заветния връх.Своето утвърждаване в света на богатите,които разиграват съдбата на държавата в екстремни исторически моменти,той заплаща с абсолютното си обезчовечаване.Борис е хищник и по отношение на семейството си,и по отношение на Ирина,направила морални компромиси със себе си заради него,и спрямо  конкурентите си,и спрямо националните интереси.Единствен генералният директор на могъщата „Никотиана” не осъзнава,че все по-голямото му богатство показва все по-голямата му бедност.Когато притежава най-много социалнополитически знаци на превъзходство,той получава най-малко духовни жестове на привързаност.Борис има всичко за себе си,но няма никого до себе си и това е най-страшната разплата на погрешния му избор.Всяка негова стъпка към материалното нагоре е последвана от няколко стъпки в бездуховното надолу.Финансовите удари,които хладнокръвно нанася на другите,са всъщност умъртвяващи удари върху него самия.Сгромолясването изпреварва изкачването и довежда до безапелативна,неизбежна смърт.Присъдата му произнася и класата,към която принадлежи.За потомствените богаташи в страната той е способен и умен,но е морално тъп и това ще му поднесе гибел вместо победа.Отказаният гроб в родната земя и безименният,изтрит от дъжда, кръст върху него са наказанието на богатия-беден собственик,който разпродава всички,но не отнася нищо със себе си.

През цялото време харесвах Ирина,която плаща висока цена също за неправилния си избор.В света на тютюна тя влиза ,водена от любовта си към Борис и от романтичните мечти на всяка жена за принца,който ще й подари разкошен живот.Като любовница и после като съпруга на избрания мъж,тя постепенно проглежда за истинската му същност на пристрастен единствено към бизнеса си човек,готов на всякакви тежки компромиси за своя убиващ диктат.Когато обекти на покупко-продажба са фирми и хора,чувствата не могат да оцелеят,обидени и наранени се отдръпват и мобилизират остатъчната си сила за отмъщение.Ирина винаги остава втората жена след „Никотиана”, става разменна монета,употребена е в надиграването на мъжа си на тютюневите пазари,слага кръст на всичките си желания,цели,мечти,озлобява се,научава се да мрази,да презира и с едно мазохистично честолюбие върви към края си.Чистото момиче от младостта й си отива и на негово място идва уличницата.Изящната й красота помръква и става паднала роза в блатото на всеобщото разтление.Ирина придобива богатство,има влияние,дипломиран лекар е,но нищо от това не й трябва,защото не е в състояние да запълни пропастта на духовната бедност.Отказано й е и майчинството,което винаги може да спаси изплъзващия се живот на една жена – мъченица и грешница.Димитър Димов е безмилостен към Борис Морев,но е милосърден към своята Ирина.С болка той търси вина в нея и извън нея и убедено стига до извода,че светът на тютюна е превърнал Ирина в Зара.Затова й дава правото да реши сама провалената си съдба.Самоубийството е акт на нейното съхранено докрай достойнство.Решението смъртта да настъпи в родния й дом на морала и бедността е отрицание на неморалното богатство.

Иска ми се романът „Тютюн” да бъде настолна книга на всеки млад човек, който започва да катери своя житейски връх,да се доказва,да впряга целия си потенциал в името на печеливша кариера,защото след постигането й е богатството.Това е разбираемо,прекрасно е,но цената му е непоносима и погубваща,ако придвижването напред  връща човека назад.Забогатяването не трябва да бъде зла свръхцел без добър смисъл.В такъв случай то ще се изроди и ще се превърне във фатално обедняване.

 

 

 

 

тагове:

Коментари по тази публикация

КОМЕНТИРАЙ

Вашият е-мейл няма да бъде публикуван. Задължителното поле в маркирано с *