в момента слушате

Title

Artist


УРОК № 22 : ЧОВЕШКАТА ЗНАЧИМОСТ В ПОЕЗИЯТА НА НИКОЛА ВАПЦАРОВ

Автор: от 25.03.2021

В днешния „Радиочас по литература за матура“ с водещ г-жа Атанаска Георгиева гости са Татяна Иванова и Дилян Раев от ЧПГ „Райко Цончев“ – гр.Добрич.

 

 

САМОЧУВСТВИЕТО НА ЧОВЕКА КАТО ТВОРЕЦ НА ИСТОРИЯТА В СТ.”ИСТОРИЯ”

  1. МЯСТОТО НА ТВОРБАТА В ПОЕЗИЯТА НА ВАПЦАРОВ И ЖАНРОВ МОДЕЛ – включена в последния,посмъртен цикъл „Антология” от сб.”Моторни песни”; дързък,настъпателен задочен диалог  на  човека с официалната хроника на времето; полемична изповед на анонимния за историята, обикновен човек,който с живота си движи историческото колело;
  2. АНАЛИЗ НА ЗАГЛАВИЕТО – назовава научно паметта на времето , която е винаги избирателна и несправедлива;
  3. ОСНОВНА ТЕМА  –  една обща  житейска автобиография на всички „неизвестни хора от фабрики и канцеларии,…селяни,които миришеха на лук и вкиснало”,която попълва празните места в историята и преднамереното й мълчание за „простата човешка драма”; основателният иск за присъствие   на драматичния  живот на едно цяло поколение в историческите хроники;
  4. ОСНОВНА ИДЕЯ  –  най-важните страници на историята се пишат от незнайните хора,които изтъкават плътта й със събития и „с кръвта на хиляди убити, превръщат я от мъртва памет в жива действителност; човешките маси правят историята и  оправдано негодуват срещу нейната непризнателност,защото тя съхранява само големите имена  и оставя извън летописите си  социално малките общности и тяхната „мъка ненаписана”;  човекът създава историята  и е в правото си да изисква справедлива оценка от нея;
  5. СЮЖЕТНО-КОМПОЗИЦИОННО ИЗГРАЖДАНЕ – в комуникативна форма откроява твърдите аргументи на човешката себезащита от пренебрежението на историята; в пряко обръщение към старата куртизанка на времето,в откровен разказ за  живота,който „мирише” и „горчи като отрова” и в който покълват надеждите за „нещо хубаво и светло”, и в ултиматум  за историческа връзка между поколенията е проследен пътят на човешкото самочувствие и лична  значимост;
  6. КЛЮЧОВИ ЦИТАТИ – „Какво ще ни дадеш,Историйо,от пожълтелите си страници ?”,” Ще хванеш контурите само,а вътре,знам,ще бъде празно”,” Работехме къде що хванем,работехме като добитък”,”…би ни безпощадно живота с тежките си лапи”,Не мога повече!Не искам!”;
  7. ЛИРИЧЕСКА ПОАНТА – „Но разкажи със думи прости на тях,на бъдещите хора,които ще поемат поста ни,че ние храбро сме се борили” – приемствеността в борбата движи света напред ,предходници и следовници пазят и предават борческите завети и жертвено творят историята;

 

ЧОВЕКЪТ  И  ИЗКУСТВОТО В СТ.”КИНО”

  1. Стихотворение от цикъла „Антология” за ролята на изкуството в живота на хората,за противоречието между наложената култура като образ на псевдореалността и разбирането й като образ на реалната действителност;
  2. Заглавието съдържа един вид масово изкуство- киното,което възпитава,гради ценностна система;
  3. Два сюжета,контрастни един спрямо друг : разказът на американския холивудски филм и разказът на неговия български зрител,обитаващ друго житейско пространство;
  4. Киното трябва да отразява правдиво,вярно действителността,а не да я подменя и фалшифицира;Картините и образите,продавани от киноиндустрията,сладникавите сюжети за гримираната любов раждат гнева и отрицанието на тукашния човек;Филмовите сценарии са подигравка с работника,който трудно оцелява и любовта му се ражда действително в „една човешка драма”;
  5. Текстът е смислово разгърнат в две взаимноизключващи се части:

а/ екранната кинотворба с измислени герои,иронично преразказана – „ И на шосето…се срещат две луксозни лимузини…След удара излиза джентълмен и взема във ръцете си…примрялото момиче….Един размазан Джон целува страстно Грета,по устните му сладострастна лига.”;

б/ житейската история с реални герои,въведена с ултимативни,обвиняващи въпроси: „Стига!Къде е тука нашата съдба! …Къде съм аз?Кажете!” ;тя изтрива гледката на недействителното,псевдоизкуство и разказва истината – „В гърдите ни опрян е за стрелба на времето барутно пистолета…Гърдите ни са пълни с дим,а дробовете ни – с каверни….Изгрява любовта ни в труд…И после сивия живот,борба за хлеб…”;

6.Ключова дума е „любов” – подправена,фалшива,излъчена от екрана и истинска,страдаща,случваща се в тежкото битие; / Ключовите цитати са свързани с двата сюжетни дяла/;

7.”Това е то.Това е драмата.Останалото е измама.” – изкуството трябва да бъде обективно и честно,да не разделя тотално света на  въображението от света на всекидневието;

 

ЧОВЕКЪТ  И  БЪДЕЩЕТО  В СТ.”СЪН”

1. Стихотворение от цикъла „Песни за една страна”,посветен на Гражданската война в Испания,за бъдещия мирновременен живот и хармонията на труда;

2. Заглавието въвежда мечтата,бляна за онова,което непременно ще се случи,ще се сбъдне;

3. Животът „утре”,социалната победа на днешните хора в битката за справедливо бъдеще; провидяното битие на човека като господар на своя живот;

4. Сегашната жестока реалност ражда красивата бъдеща мечта; военната заплаха мотивира  фантазията да изгради представа за новия,следвоенен живот; днешната реалност отключва сънищата за извоюваната утрешна реалност,в която човекът ще бъде не обект на агресия,а творец на хармония;

5. Сюжетът е разгърнат на две равнища,вместени едно в друго;

а/ разговор между Лори и Фернандес в затишието преди поредната атака;

б/ разказ на Фернандес за чудния сън,рисуващ времето след победната война,когато „всичко ще е в нашата ръка”; заводът,”уж същия завод” ,е различен,не е затворено,потискащо,ограбващо,смазващо сетивата за красивата природа  пространство ,а е място на удовлетворяващия труд,на радостта,на братството и на равенството на хората с еднакъв принос за изграждането на новия живот;

6. Ключов цитат на промяната – „ А вънка тъй широк е небосвода!Блести небето,въздуха блести! И дишаш,дишаш толкова свободно! И сам не вярваш,че това си ти!”

7. „Сигнал за бой!Започваше атака.” – реалността се връща,сънят отлита,войната изтласква мечтата,но чудото все пак се случва,човекът се преселва във времето,когато животът ще бъде негово завоевание;

 

МОТИВЪТ ЗА ЗАВРЪЩАНЕТО В СТ.”ПРОЩАЛНО”

1. Стихотворението е написано в затвора,дни преди изпълнението на смъртната присъда;

2. Заглавието въвежда универсалния мотив за завръщането,за сбогуването с най-близкия човек – съпругата на Никола Вапцаров,Бойка Вапцарова; текстът има посвещение „На жена ми”;

3. Присъствието на мъртвия в сънищата на любимата жена; гостуването на мъртвия в тоя свят,в интимното домашно пространство,от което той си е отишъл завинаги;

4. Близкият човек трябва да изживее по човешки невъзвратимата загуба;На страдащата жена трябва да се обясни защо се налага тази болка,какъв е смисълът на фаталната раздяла,има ли по-висша ценност от интимното чувство и защо в името на любовта е нужно да се изгуби любовта,защо в името на отговорността пред общността е нужно да се пренебрегне отговорността пред близките,защо пред отстояването на човешкото достойнство трябва да пренебрегнеш  и да отречеш себе си;

5. Сюжетът е разгърнат в две четиристишни строфи,които са изповед пред любимата:

а/ първата строфа допуска нежеланието на жената да срещне любимия в съня заради парещата мъка;

б/ втората строфа  изразява желанието на мъртвия да се завръща постоянно,да изживява близостта,да отрича раздялата с жеста на целувката и да определя любовта като вечно чувство,неподвластно на смъртта;

6. Ключови цитати – целият текст;

7. „Когато се наситя да те гледам,ще те целуна и ще си отида” – любовта към жената е силна,подчиняваща,но изборът на раздялата е ценностно по-висш;

СМИСЪЛЪТ  НА  ЖИВОТА  И СМЪРТТА В СТ.”ПРЕДСМЪРТНО”

  1. Стихотворение,написано часове пред изпълнението на смъртната присъда и разстрела на Вапцаров;
  2. Самостоятелното заглавие е спорно,като такова се извежда първият инициален стих с ключовата дума „борба” и определенията за нея;
  3. Равносметката на един борчески живот; Смисълът на живота и на смъртта; Най-високата стойност,която оправдава и живота,и саможертвената смърт;
  4. Жертвената смърт е високата цена на една хуманна,социалносправедлива идея; личното щастие може и трябва де се жертва заради всеобщото щастие; По ботевски борческият избор оправдава жертвата;
  5. Сюжетът е разгърнат в две строфи,които последователно рисуват смъртта и нейната неотменима логика предвид барутното време;
  6. Ключови цитати – целият текст;
  7. „Но в бурята ще бъдем пак със тебе,народе мой,защото се обичахме!” – личността и народът са в неделима връзка,която е скрепена от обичта и готовността за саможертва;

 

„ЗА НЕГО – ЖИВОТА – НАПРАВИЛ БИХ ВСИЧКО!”

Е С Е  ВЪРХУ  СТ.”ВЯРА”  НА  НИКОЛА  ВАПЦАРОВ

Орисниците предричат на всеки новороден различен по времетраене живот.Пророчеството не е случайно,не се основава на гнева на орисницата,която не е поканена на орисията,а на дарбата на всеки,тръгнал по Пътя си, да направи за отреденото му време своето „всичко”,за да заслужи подаръка Живот .Едни от нас разполагат с малко години,за да отбележат стойностното си присъствие на този свят.Без да знаят това,те бързат,поемат голям товар,имат житейски план,с облекчение отмятат изпълнените проекти,не се оставят на течението,което може да ги отклони от поставените задачи.Други имат пред себе си дълги години,които разтеглят възможностите им да изявят себе си.И те не знаят колко е голям времевият им шанс,но се бавят,отлагат,измамно печелят отсрочка,размишляват върху необоснованата теза,че животът търпеливо ще ги изчаква,няма да ги пришпорва и винаги ще им дава знака на техния,а не на своя диктат.Знае се,че животът може да прекъсне неочаквано,внезапно,изведнъж.Затова ние трябва всеки ден да изпреварваме края и в последния си миг да кажем,че за Него – Живота – сме направили всичко,дали сме му всичко добро и ценно от себе си,преживели сме всичките му емоционални багри,не е останало нищо,за което да съжаляваме,понеже времето не ни достига.

Аз съм от групата на хората,които живеят на макс. Те изчакват житейските предизвикателства,а не оставят живота да ги изчаква.И най-великият човек е тревичка в пълноводната река,която няма да спре заради него.За мене личностното величие се изразява в светлото примирение,че Животът е голям,а неговите лутащи се,обикалящи,ходещи напред –назад създания са малки,макар че имат своя индивидуален критерий за значимост. Възрастта ми позволява да гледам в перспектива и да подреждам нещата,които ще изпълнят моето „всичко” за отреденото ми,избрано и осмислено  битие.Но ми се иска да мисля като възрастен човек,на когото остават няколко месеца живот, и той повече от всичко желае да направи и преживее онова,което не е успял досега.Амбициозен план на обречен човек.Дано на никого да не се случва,но и не бива да изключваме този лош жребий.Възможностите за гибел и за спасение дебнат отвсякъде.Длъжни сме да ги управляваме!

На сегашното ми решение да бъда стар и болен човек,който отброява месеците и дните,подхожда американският филм „Ритни камбаната с финес”.Обожавам Джак Никълсън и Морган Фриймън.Те са в ролята на болни от рак хора,които делят по случайност една болнична стая независимо от социалните си различия.Невъзможното доскоро приятелство между тях си пробива път,защото, ако животът ги разделя,болестта и близката смърт ги събират и те се заместват един с друг,абсолютно се уеднаквяват заради произнесената присъда.Богатият и бедният научават една и съща ужасна новина и си съставят списък с неща,които искат да извършат ,преди да ритнат камбаната. Това ще бъде онова „всичко”,което непременно трябва да се направи преди неизбежната смърт.Напускат болницата като междинно пространство ,разделящо отсам и отвъд, и тръгват по последния си дързък, авантюристичен път.Втурват се в околосветско пътешествие,скачат с парашут,състезават се с шампиони в любими спортове,разглеждат пирамидата на Хефест,откриват радостите и удоволствията на живота,преди да е станало късно.Техният ултиматум е „Давай!”,който дава желание,страст,скорост,нетърпение,несъгласие и непримиримост с отказаните завоевания.След направеното сега от ненаправеното досега двамата са вече други хора,които са почти запълнили своето „всичко”,изискано от живота.Единият умира по-рано от другия,но съжалението го няма,защото с по-малко и с повече време човек сам разполага със себе си и със своите избори.

Сигурно,когато дойде предопределеният миг да се оттегля от живота,аз ще имам своя списък с недовършени заветни неща и ще бързам да го приключа.Не зная дали ще улуча от днешния ден на младостта,но ще поискам да пропътувам Родината си ,да видя нейните невидени подземни разкопки и  надземни райски картини,да посетя бащините къщи на най-великите българи,за да усетя силата на корена им,да изкача още веднъж стъпалата на Шипка, където времето е спряло в поклон пред подвига,да се срещна с хора от своето минало,които все още са там,някъде, в своето настояще,да отида за последно на градското гробище,където са завинаги приютени мои любими хора,да се завърна у дома  при майката икона,да изживея поне още един звезден миг,да направя най-голямото безкористно добро,на което съм способна,за да грабна частица от безсмъртието.Не мога да изброя всичко,което искам да се случи, преди да си отида.Никой няма да окачи примката на шията ми и да ме пита:”Как,искаш ли час да живееш? Не искам да чувам и се надявам да не чувам звъна на отсрещния часовник,който ще отброява стъпките на близката смърт.Но без и със заплахата ще искам да живея,за да не пропусна самия живот.Няма да се бавя,да отлагам,да изчаквам,да се надигравам с него.Безсмислено е!Той ни се дава веднъж  и трябва да го грабнем изцяло и в краткото,и в дългото негово време.

В своята екстремна епоха „на дива жестокост,препускаща лудо напред”,Вапцаров без всякакво съмнение и колебание възкликва пред дулото на пистолета :”За него – Живота – направил бих всичко!”Всеки очакван час е по-ценен от предходния,всяко предстоящо изживяване е по-красиво от това зад нас.Живеем с настоящето,спомняме си миналото,но от най-голямо значение е бъдещето,което ще ни съхрани.Да не го оставяме да ни чака!Ако можем,нека го изпреварим!Да изкачим бъдещите си върхове сега!

 

 

 

 

 

 

тагове:

Коментари по тази публикация

КОМЕНТИРАЙ

Вашият е-мейл няма да бъде публикуван. Задължителното поле в маркирано с *