в момента слушате

Title

Artist


УРОК№ 18 – ПРИРОДАТА НА ЧОВЕКА В ТВОРЧЕСТВОТО НА ЕЛИН ПЕЛИН

Автор: от 18.02.2021

В днешния „Радиочас по литература за матура“ с водещ г-жа Атанаска Георгиева гости са Александра Кючукова и Сълзина Иванова от СУ “П.Р.Славейков” – Добрич.

 

 

ИСТИНА  И  ИЗМИСЛИЦА  В  РАЗКАЗА  „КОСАЧИ”

1. МЯСТОТО НА ТВОРБАТА В ХУДОЖЕСТВЕНИЯ СВЯТ НА АВТОРА – разказ не само за реалното,но и за въображаемото,приказното битие на селянина страдалец и мечтател;

2. АНАЛИЗ НА ЗАГЛАВИЕТО – социално определя героите като бедняци,но и като хора близо до земята,до полето като източници на духовна сила и духовен полет;

3. ОСНОВНА ТЕМА – съжителството на действителността и фантазията,на житейската истина и на словесната измислица в индивидуалния и общностния живот на косачите гурбетчии;

4. ОСНОВНА ИДЕЯ – в спора между  реално случващото се и измисленото,в сблъсъка на аргументите „за” и „против”  истинското и въображаемото става ясно,че отвъд трезвото съобразяване със социалните теглила се простират копнежите и мечтите,че красивата неистина,сладката лъжа е по-ценна от грозната битийна  истина,че приказката и песента са временно избавление от потискащата действителност,че над страдалческия живот властва магията на възвисяващата любов,която просветлява и разхубавява  трудното всекидневие;

5. СЮЖЕТНО-КОМПОЗИЦИОННО ИЗГРАЖДАНЕ –  отмества дневната реалност като време на труд и умора и рисува лятната тракийска нощ като време на отмора и духовна изява на човека, зажаднял за спасяваща измама; следи действието разговор на косачите около огъня,на тези „голи голтаци”,които са далече от дома не по воля,а по принуда на сиромашката неволя и които желаят да се докоснат до чудото чрез вълшебната приказка,да избягат от житейската  истина във фолклорната измислица,да приемат лековитата лъжа;

6. ”Едно време,в някое си царство,имало една царска дъщеря…Тя била хубава,хубава,друга като нея нямало!….и всеки,когото поглеждала,умирал от любов по нея”,” Бабини деветини…измислици! – рече Лазо”,”Това е приказка,разбираш ли?-рече твърдо Благолаж…Защо ти е истината?..Или да ти разправям за нас,голи голтаци,дето сме тръгнали с коси на рамо и с просеник в торбата да бием път цяла седмица до Тракия…?,”Ами тия чудновати работи… защо ми са?”,” Чудновати,но хубави!Слушаш,слушаш и се забравяш….Затова има приказки,затова са ги хората измислили.И песните са затова…да те измъкнат от истината,за да разбереш,че си човек”;

7. ГЕРОИ  –  Благолаж, Лазо, Стамо, Пенка;

8. ФИНАЛ НА РАЗКАЗА – На сутринта,след разговорите и закачките,посяващи ревност,край загасналия огън го няма неверният Лазо,тръгнал подир своята приказка за любимата невеста;извън социалния свят има въображаемо пространство,в което човек може да намери утеха,забрава,надежда,ласка и обич;

 

СОЦИАЛНОТО  И  ДУХОВНОТО  В  РАЗКАЗА „МЕЧТАТЕЛИ”

1. Творба за  поносимия баланс между  бедността,социалната несправедливост,демагогията на властимащите и доброто като вътрешен смисъл на човешкото;

2. Въвежда третия човешки тип в творчеството на писателя – неспокойните,търсещи правдата,мечтателни хора,които винаги и навсякъде си приличат и не са разделени етнически и възрастово/ при Елин Пелин социалният критерий е нравствен разделител на хората/;

3. Особеният вид мечтание,което  не отвежда в други,вълшебни светове,а съприкосновява с този свят,като се стреми да го направи по-добър,справедлив и хармоничен;Реалната оценка на селския доктор чичо Горан за сиромашкия живот и мнимата държавност , мечтите му за добруването на човека,за духовния полет на крилете на чудодейните истории и надеждата на младия Рустем за любов и лично щастие;

4. Всеки честен,загрижен за другите човек търси алтернативи за болния социален свят и ги открива в смелите мечти и в активното  желание за промяна;

5. Разгръща разговора между двамата герои,безсъбитийно събира двама души,които търсят скритото имане и билето разковниче за любов,говорят на един език и отключват въображението си;

6. ”Сиромах ли си,приятелю,спукана ти е работата.”,”…ако не е Вълкан,то ще е Вълчан,пък те са братя пущините”,” Иих,сърчице човешко,и ти ако не си се настрадало,няма и да се настрадаш!”,”Божичко мили,що ми не дадеш ти на мене една способност,хе тъй,каквото кажа -да стане.Света на рай ще ти обърна аз тебе.Ни болести ще има,ни тегло ще има,ни сиромашия ще има”,Търсенето на бялата кукувица и на любовната билка извиква копнежния възглас”Как ще живеем,ако не гоним измамата?”;

7. Чичо Горан и циганчето Рустем;

8. Пейзажното описание побира и човешкото съзнание за житейската даденост,и вътрешното човешко зрение за красивата лъжа,за чудната приказка,за волята мечтата да стане реалност;

 

РАЗПАДАНЕТО НА ЗАЕДНОСТТА И ПОБЕДАТА НА СВОЕЩИНАТА В ПОВЕСТТА”ГЕРАЦИТЕ”

1. МЯСТОТО ТО ТВОРБАТА В СЕЛСКАТА ПРОЗА НА АВТОРА – социално-битова и нравствено-психологическа повест/1911 г./,първата кратка семейна сага в българската литература;

2. АНАЛИЗ НА ЗАГЛАВИЕТО – назовава една селска фамилия;според етимологията си името прозвище „Герак” означава вид орел,граблива птица,която лети и ловува в група/сюжетът преобръща заглавието,като проблематизира отчуждението и раздялата между кръвно свързани хора/;с изключение на началото, авторът използва фамилното име само за бащата и нито веднъж не назовава с него синовете му;

3. ОСНОВНА ТЕМА – човекът и богатството/ земя,пари,имане/ като рушители на задружно патриархално семейство,представено от три поколения/баща,синове,внуци/,което се разпада по социални и морални причини,върви от „ сговор и доброденствие” към „своещина” и раздяла;темата е обвързана с променения житейски модел и преминаването от колективна към индивидуалистична чувствителност и автономно поведение;

4. ОСНОВНА ИДЕЯ –  българският патриархален човек не може да запази традиционния си бит  и възпитаваната през вековете душевност в новите,буржоазни условия и драматично преживява края на света,с който е свикнал;домът и семейството,задружността,уважението и обичта на близки хора се оказват по-маловажни от  имотността,от материалното благосъстояние;алчният стремеж към  забогатяване разединява,”излюпва злото” в човешките сърца,погубва братството между хората;

5. СЮЖЕТНО-КОМПОЗИЦИОННО ИЗГРАЖДАНЕ – върви по класическата епическа схема:

а/ експозиция – сговорното минало на Гераците,описано в кратка ретроспекция/дядо Йордан Герака е бащата,старейшината на рода, баба Марга е майката,пазителка на семейното огнище,а тримата им сина и снахите се подчиняват на добронамерената им воля/;

б/ завръзка на конфликта – смъртта на баба Марга,ненадеен повод за отключване на разединението;

в/ ход на действието – растящата неприязън,враждебност и омраза между братята,непрекъснато оценявани в размислите на отритнатия,неуважаван вече родител;

г/ кулминация – кражбата на скритите в кръчмата пари на Йордан Герака,срамният побой между синовете му и проклятието на покрусения баща;

д/ развръзка на конфликта – подялбата на имота,фактическият разпад на семейството ;

е/ епилог – отвеждането на Захаринчо в града като знак за отродяването,за фатално прекъснатия родов корен и смъртта на стария Герак;

6. ГЕРОИ

а/ принадлежащи към патриархалния свят,чиито ценности и житейски правила са невалидни за новото разделно време: Йордан Герака,баба Марга,Елка и Матей Маргалака;

б/ принадлежащи към грубото,ценностно разломно време: Божан,Петър и Павел/ при характеристиката на тримата братя са преобърнати,пародирани познати библейски и фолклорни модели на светостта и братството;

в/ образи с различна семантика,значение в началото и в края на повестта –голямата бяла къща,издигната на лично място в селото,загрозена от пристройките на Божан;широкият чист двор ,преграден и осеян с кални локви,в които се въргалят мръсни прасета;високият кичест бор-семейното знаме на Гераците,който е отсечен и рухва в калта;

7. КЛЮЧОВИ ЦИТАТИ – „ Но напролет баба Марга се помина ненадейно.Заедно с нея изчезна добрият и строгият дух,който държеше всичко в ред…домашната колесница…изскочи от пътя си и затропоти по камъняка.вкъщи изпълзяха като змии…сръдни,недоразумения,крамоли и отровиха мекия домашен покой…”Дядо Йордан …знаеше,че доброто и злото се излюпват в човека,но той не знаеше защо именно злото трябваше да се излюпва в душите на неговите деца”,”Така е тръгнало и така ще върви…Няма да стане по-добре.Любовта бяга от човешките сърца,хората не са вече братя”; ключови думи са „земя” и „змия”,които произхождат от старобългарската дума „зъмя” и в хода на сюжета смисловият акцент се премества от земята към змията,от плодородие,благополучие към коварство и отровителство;

8. ФИНАЛ НА РАЗКАЗА – „Я,той е умрял!Съвсем,съвсем изстинал” – напомняне за преходността на човека и неговата власт; И най-могъщите хора си отиват със своя свят ,за да направят път на новото,което настъпва,макар и без изградена ценностна система;

 

ДУШАТА И ТЯЛОТО КАТО НЕДЕЛИМО ЦЯЛО В РАЗКАЗА”ЧОРБА ОТ ГРЕХОВЕТЕ НА ОТЕЦ НИКОДИМ”

1. Една от десетте литературни притчи,включени в сб.”Под манастирската лоза”,създаден в периода от 1909 до 1936 година и изследващ екзистенциалната връзка човек-Бог,опозицията грях-праведност,отношението между природния живот и религиозните императиви за него;текстовете представят религията с човешко лице,отхвърлят догмите,оценяват човешката същност като равнопоставено съчетание на душа и тяло / „Отец Сисой” – експозиционен разказ,”Светите застъпници”,”Очите на св.Спиридон”,”Изповед”,” Чорба от греховете на отец Никодим”,”Една обиколка на св.Георги”,””Пророк”,”Огледалото на св.Христофор”,”Занемелите камбани”,”Жената със златния косъм”,”Веселият монах”/;

2. Заглавието насочва към проявите на бита-готвенето,яденето,трапезното удоволствие и чрез съотнасянето им към библейското понятие грях/грехове,приписани  на един божи служител,ги превръща в повод за мъдър философски размисъл и разговор;

3. Историята на чорбата от бели и черни бобени зърна /съмненията и греховете на отец Никодим/ за изкушенията,на които е подвластен всеки човек  и които Бог не съди прекалено строго,защото те са неразделна част от битието;

4. Всеки земен,смъртен човек носи в себе си доброто и злото,олицетворява греха и праведността,следва душевния порив към Бога и страстните потребности на тялото; Човекът е черно и бяло зърно,хармоничният му живот поделя по равно стремленията на духа и нуждите на плътта;Всевишният не изисква от човека да изневерява на своята естествена природа,да бъде аскет,да служи на религиозната норма и да се отрече от себе си;

5. Сюжетът е построен като „разказ в разказа”;гощавайки своя гост с вкусна бобена чорба,игуменът на манастира,отец Сисой, му разказва за мъртвия вече  отец Никодим и за неговото гърне с бели и черни бобени зърна,завити в бели листчета със записани съмнения и грехове на монаха,който не е забравил светския живот,младостта и любовта си и дълго време оценява себе си през трептенията на душата и тръпките на тялото;

6. Герои са отец Сисой и писателят гост,които участват във външния,рамков разказ, и отец Никодим,който монологично участва във вътрешния, същински разказ и оформя жизнелюбивите послания;

7. ”Една мисъл не ми дава мира – защо избягах от живота.Спасих ли се или се погубих?Като спасява човек душата си,не погубва ли тялото си?…Мисля и не знам кое е върховното в човека – душата или тялото.Не са ли те същност неразделна и не тържествува ли душата пред радостните влечения на тялото?”;

8. Игуменът отец Сисой поставя на своя светски гост фундаменталния въпрос :”Какво нещо е човек” и сам дава мъдрия отговор,че човекът е „ и черно,и бяло зърно”/бялото няма смисъл и става неразпознаваемо без черното,праведността не съществува,ако го няма грехът,на чийто фон да я разпознаем/;

 

ПОДКРЕПЯЩИЯТ ДИАЛОГ МЕЖДУ ЧОВЕКА И БОГА В РАЗКАЗА”ЗАНЕМЕЛИТЕ КАМБАНИ”

1. Литературна притча за равенството на вярващите пред Бога от сб.”Под манастирската лоза”;

2. Заглавието съдържа в себе си чудото,парадокса,висшия предупредителен знак за замлъкването, онемяването на камбаните като посреднически глас между етажите на мирозданието,за прекъсването на диалога ,на връзката между миряните и Всевишния;

3. Грехът,породен от пренебрегването на бедния човек;Гневът на Бога от категоризирането на вярващите според социалния им статус;Истинската вяра като отличена стойност на човека от Небесния отец;

4. Външният култ към Бога,институционализирането на вярата и свеждането на чистотата  като духовна категория до  реда като битийна категория не е угодна на Иисус Христос и на Богородица;Земните правила не управляват отвъдното царство,хората и даровете им са еднакво ценни,равни пред Върховния съдник;Наказанието постига този,който е загубил усета си за значимостта на всеки човек,отдаден на вярата и молещ за Божията подкрепа;

5. Време на действието е християнският празник „Успение Богородично”,място на действието е Жрелинският манастир с името „Успение Богородично”,като двойният празник  е особеното време и място за най-интензивния диалог между земята и небето,между смъртните и безсмъртния;Сюжетът преминава през три етапа:

а/ трескавата подготовка за празника,в която се вписва случката с бедната жена,дошла да се помоли на Богородица за здравето на детето си и да й даде своя мъничък дар/иглата със синя топчица/ ,но изгонена от игумена Йоаким;

б/ осуетяването на празника след занемяването на камбаните,трите бронзови майки,като знак за сторения голям грях / свещеникът захвърля топлийката със синя топчица в ъгъла на манастирската църква,за да не загрозява завесата пред Богородичната икона/;

в/ възстановяването на диалога между хората и Бога,връщането на радостния камбанен звън като прошка след поправянето на греха/ в молитвата си съкрушеният монах несъзнателно връща мъничкия дар на жената на мястото му/;

6. Ключови думи са майка/ майка Богородица,майката с болното дете и камбаните майки/,Бог и вяра;

7. Отец Йоаким – наказаният грешник,който затваря вярата в строги правила и изкупва прегрешението си по Божия воля;

8. ”На камбанарията нямаше никой,а тежките камбани се люлееха силно,свободно и пееха самички” – Бог е върховният съдник,който наказва и възнаграждава,който прави чудеса и Му е достатъчна способността на човека безусловно да Му вярва и да разчита на любовта и подкрепата Му;

 

ДОМЪТ  НА  РАЗДЯЛАТА  В  ПОВЕСТТА „ГЕРАЦИТЕ”  НА  ЕЛИН  ПЕЛИН

/Текстът не стъпва на литературната основа, зададена в заглавието, а използва в приказен, притчов вариант ключовите думи “дом” и “ раздяла”/

Е С Е

Домът и раздялата се договорили да не допускат разни думички помежду си,които да ги свързват по някакъв начин,защото връзка между тях няма и не може да има.Напъчен и закръглен отвсякъде,домът високомерно казал,че събира хора,дава основания за стабилност,за уют,сигурност и спокойствие,че негово средище е семейното огнище,което подгрява обичта.Разпокъсана и парцалива,раздялата казала злобно,че руши мостове ,че раздалечава хората,дава основания за неустойчивост,уязвимост и тревога,че е загасяла много семейни огнища,защото носи омраза,която няма нужда от подгряване.Особено враждебни били домът и раздялата към предлога „на” като свързваща дума.Домът не е обиталище на раздялата,а раздялата по природа е бездомна кукувица.Подписали договора,обърнали си гръб и тръгнали в различни посоки със закана да не се срещат.

Встрани от тях стоял невидимият живот.Той изслушал целия им разговор,усмихнал се иронично на тяхната самонадеяност и решил да им даде урок,че не трябва никога да се казва никога и абсолютна гаранция за трайността на една изначална даденост не съществува.Животът естествено е кукловодът на всички, той подрежда всичко,праща знаци и за добро, и за зло и очаква те правилно да се разчетат.Започнал с топлия и светъл дом.Отворил широко вратата му и въвел в него двама души,които избрали за себе си огнище и общ път.Народили им се деца,стаите били огласени от ласкави думи,от мъдри съвети,от смях и глъчка,прозорците грейнали като гледащи с любов очи.Домът бранел своите обитатели,здравите му стени  и покривът не пропускали нито вятър,нито  ,нито дъжд,нито студ.Безоблачното щастие  се усмихвало от всеки ъгъл.Но отвън дебнела раздялата.Животът я подбрал от нейните пустини и я довел близо до дома,за да види в него своето отрицание.Дни и нощи тя гледала тайно през прозореца и като вълка от приказката за седемте козлета замислила пъклен план,за да превърне дома на задружността в свой дом на разпадналата се задружност.Сигурна била,че ще успее,защото доброто е крехко,а злото е нечупливо.Освен това то е по-прилепчиво и заразно.Двамата родители неусетно свикнали с обичта,започнали да не я забелязват и дори не разбрали кога и как на нейно място дошли отчуждението и хладината.Техните погледи престанали да се виждат и да се галят,ръцете им не се търсели,а телата им се отдръпнали.В пълния им живот  влезли хора,които го разполовили и изпразнили от чувства.Раздялата потривала доволно длани ,а домът виновно се озъртал за помощ.Децата още задържали родителите си близо един до друг и дълго не подозирали,че пространствената близост не означава нищо,ако я няма духовната й сестра,че двама необичащи се в едно легло са през пропаст един от друг. Дошъл и часът на фактическата раздяла.Единият си тръгнал,другият останал,децата вече имали и втори дом с две двойки родители.Нито един от тези домове не бил като предишния,защото в тях не топлело и не светело загасналото огнище.Усещането за разрив,за непълнота,за ценностен недоимък растяло .Душите на всички боледували по изгубените,откраднати или прогонени неща.Домовете уж се удвоили,а същината им се изкривила,от ъглите им надничало не безоблачното щастие,а облачното нещастие. Раздялата пляскала с ръце и гледала надменно.

Животът съдник се замислил.Той преподал урока си,с направеното скъсал договора,който изключвал всякаква връзка между  противниците и им доказал,че няма крепост,която завинаги е защитена от обсада и превземане.Случилото се  с разделения дом го натъжило ,но той не тръгнал да го променя,да го връща назад  и да спасява остатъците.Когато едно цяло се пропука,пукнатините не могат да се заличат.Когато една обич е предадена,предателството не се забравя.Раздялата победила,наместила се царски там,откъдето обикновено я гонили.Трябвало да понесе и своето наказание,че е толкова подмолна,безсърдечна и жестока.Животът знаел ,че не е идеален,но имал  в себе си много повече здравина,отколкото разломи  и наложил постоянна карантина  срещу вируса на раздялата.Тя била изобретателна,надявала си различни маски,сменяла грозната си същност с красивата привидност,продължавала да се промъква в домовете,да съблазнява,да изкушава,да разрушава,но силата й се сломила.Домът се съвзел от ударите,изградил си имунитет,стожерите му заякнали и хората,които от векове приютявал,подклаждали семейното огнище и пазели запалена искрата на обичта,уважението,разбирателството и заедността.Разочарованието бавно обхванало раздялата и тя най-сетне осъзнала,че щастливото начало и щастливият край  на една житейска история  са възможни,когато са вплетени в общия дом,изграден върху доброто.

Домът и раздялата сключили нов договор.За да не станат отново мишена на човеколюбивия живот, те сложили подписите си под надписа :”Домът без раздялата”.Изгледали се като врагове,обърнали си гръб и тръгнали в различни посоки,като от време на време хващали обицата на ухото си,за да не забравят кой –  кой е.

 

 

 

 

 

 

 

 

тагове:

Коментари по тази публикация

КОМЕНТИРАЙ

Вашият е-мейл няма да бъде публикуван. Задължителното поле в маркирано с *