в момента слушате

Title

Artist


УРОК № 17: ЕЛИН ПЕЛИН – ПЕВЕЦ НА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

Автор: от 11.02.2021

В днешния „Радиочас по литература за матура“ с водещ г-жа Атанаска Георгиева гости са Александра Кючукова и Сълзина Иванова от СУ “П.Р.Славейков” – Добрич.

 

 

СЕЛСКИЯТ  БИТ  И  СЕЛСКАТА  ДУШЕВНОСТ  НА  ПРЕДЕЛА  НА  ДВЕ  СТОЛЕТИЯ

 

1. МЯСТОТО НА АВТОРА В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА ИСТОРИЯ

а/ Творчески псевдоним  и литературнокритически прозвища за него  – писателят Димитър Иванов Стоянов сам избира за себе си името Елин Пелин,което е фолклорно римуване на горчивата билка пелин,превърната в метафора на горчивия,тежък селски живот ;най-сладкодумният български разказвач; енциклопедист в изследването и пресъздаването на селския свят ,в панорамното,всестранното оглеждане на селския човек,с когото авторът има не литературна,а произходна,кръвнородствена връзка;”реалист без химери”/Иван Мешаков/,чиято художествена реалност се отличава с пределна правдивост,истинност;

б/ Вторият голям български разказвач/епик,прозаик,белетрист/,който заема средищно,свързващо място между Иван Вазов и Йордан Йовков,предвижва разказния жанр от персоналния,авторски към имперсоналния,напълно обективен стил на разказване;

в/ Твори през 90-те години на 19 и първите десетилетия на 20 век,когато се руши досегашният патриархален,колективистичен начин на живот в българското село и се установяват новите буржоазни отношения,основани на индивидуализма;

г/ В жанрово отношение творчеството му се развива от малката форма на късия разказ през повестта до романа;

 

2. ОСНОВНА ТЕМА

а/Съдбата на отрудения,беден,социално изоставен селянин в драматичния преходен период; Българското народно мнозинство,представено от селячеството и държавата „мащеха за едни,а за други най-млечна майка”;Промените в бита и в душевността на селянина под натиска на социални и морални причини;Социалнокритичната селска тема,проблематизирана от сиромашката неволя,спонтанния протест и непресъхващото жизнелюбие;

б/ Религията с човешко лице;Природата като върховен законодател на човека;Естествената същност,човешката екзистенция в противоречие с църковните канони и догми;

 

3. ОСНОВНА ИДЕЯ  –  За разлика от социално укрепващия град през периода на капитализация на България селячеството е немилостиво запратено на социалното дъно;Оставен без обществена опора и подкрепа в новия житейски лабиринт,селянинът воюва сам и в трудната битка за физическо оцеляване проявява своята активна,деятелна натура,стоицизма си и неизтощимата си виталност;Сиромашията не унищожава стремежа му за добър живот,любов и щастие;

 

4. ОСНОВЕН ЛИТЕРАТУРЕН ГЕРОЙ – Достоверен мозаечен портрет на страдалеца,бунтаря и мечтателя;Обобщен образ на три човешки типа,заредени с житейски оптимизъм заради единението със земята,труда и ведрия хумор;Екстровертен човек,отворен към света,присвоил си ролята на социален и морален съдник   на представителите на държавата мащеха;

 

5. ХУДОЖЕСТВЕН МЕТОД НА ИЗОБРАЖЕНИЕ  –  социален реализъм;

 

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ТВОРБИ ЗА  ДЗИ

  • Разказите „На оня свят”,”Андрешко”,”Задушница”,”Ветрената мелница”,”Косачи”,”Мечтатели” ;

„Чорба от греховете на отец Никодим” и „Занемелите камбани” от сб.”Под манастирската лоза”;

  • Повестта „Гераците”

 

НЕВЪЗМОЖНАТА И ВЪЗМОЖНА СПРАВЕДЛИВОСТ В РАЗКАЗА „НА ОНЯ СВЯТ”

1. МЯСТОТО НА ТВОРБАТА В ХУДОЖЕСТВЕНИЯ СВЯТ НА АВТОРА – социалнокритичен разказ за тежката съдба на селянина сиромах ,представена чрез хумора и иронията;

2. АНАЛИЗ НА ЗАГЛАВИЕТО – пренася действието от земята на небето,разполага човека в друга йерархия,изградена не от институциите,а от Бога като справедлив съдник на човешките дела;

3. ОСНОВНА ТЕМА –  преобърнатите модели на „тоя” и „оня” свят; отсамната несправедливост и отвъдната справедливост; представите на бедняка за грях и праведност и желанието му на всеки да се въздаде според делата му; историята на един осемдесетгодишен старец,теглил и страдал на земята,и заслужил на небето право за пребиваване в Рая;

4. ОСНОВНА ИДЕЯ – установеният  социален ред разделя хората на бедни и богати,на обезправени и овластени в противоречие с хуманизма и нравствеността,но Божията воля надредно променя мерките за вина и невинност,за беззаконие и законност ;върховният съдия наказва истинските ,благоденстващи на земята грешници,а възнаграждава страдащите праведници;

5. СЮЖЕТНО-КОМПОЗИЦИОННО ИЗГРАЖДАНЕ – започва със смъртта на дядо Матейко,проследява „приключенията”му на оня свят най-напред по пътя за Ада,а след това за Рая,разговора му с ангела и св.Петър и разходката из райските селения като място на неговия вечен живот;диалогично са представени здравите народни критерии добро и зло,за награда и възмездие;

6. КЛЮЧОВИ ЦИТАТИ – „Не съм за рая аз,сиромах човек…раят е направен за големците и за богатите…Осемдесет  години  теглих и страдах като куче,та сега ли рахат ще видя?,”Тук не бръснат никого – всекиму според делата.Поп бил,ама грешил.Владиката,че е владика,па и той е в пъклото”;

7. ГЕРОИ – дядо Матейко/ името носи знака на апостолското,избраническото по висшите закони/;

8.ФИНАЛ НА РАЗКАЗА – разбрал,че в Рая няма бирници,старецът с радост остава там,където няма кръчми да дави  мъката си,но я няма и държавната несправедливост ;

 

НАРОД  И  ДЪРЖАВА  В  РАЗКАЗА „АНДРЕШКО”

1. Социалнокритичен разказ за бунтарството като естествена,себесъхраняваща реакция на бедния селянин срещу държавата мащеха;

2. Назовава главния герой;Името Андрей означава смел,мъжествен човек,а умалителната му форма надтекстово подсказава социална незначимост предвид общественото разделение;

3. Сблъсъкът на двата противопоставени свята:чиновническия-властнически,надменен,агресивен и селския-природно мъдър,ироничен,солидарен в отстояването на своето разбиране за справедливост; Словесната схватка между съдия-изпълнителя като представител на закона  и селския каруцар Андрешко като изразител на оцеляващата хитрост на своето съсловие; Различаването и раздалечаването на  двама души в социалнопсихологически и нравствена план;

4. Различните социални роли изграждат различни до конфронтация образи един за друг на гражданина и селянина и нагнетяват враждебно напрежение и омраза;За държавните чиновници селяните са лукави хитреци,лъжци,пияници,недобросъвестни данъкоплатци,пропаднал народ, а за сиромасите властта е източник на неправда,грабителство и насилие;Зад управляващите обикновеният ,социално бедстващ човек вижда единствено опасност и заплаха за себе си ,отключва съпротивителните си сили и търси сам спасение;

5. Текстовата структура е диалогична и пряката реч автохарактеризира двамата опоненти : чиновникът във вълчи кожух,тръгнал да секвестира житото на Станой за неплатени данъци, и Андрешко,трескаво мислещ по пътя как да помогне на своя съселянин в беда;Конфликтният разговор разкрива нечовешката и човешката същност на хората от двете страни на социалната бариера и мотивира бунта;

6. ” …властта се лесно не лъже!Пипа тя-здраво пипа!За вас камшик,руски камшик –така ще се оправите”,”Кому ще изгорите душицата?”,”Трябва да му се помогне на човека…не може инак!”

7. Андрешко,съдия-изпълнителят,Станой

8. Хитрият селянин оставя държавния чиновник в блатото,за да предупреди брата по съдба,да отдалечи,макар и временно,надвисналата беда на семейството му и този спонтанен акт е жест на отзивчивост,съпричастност и справедливо съдничество;

 

ПОБЕДАТА  НА  ЖИВОТА  В  РАЗКАЗА „ЗАДУШНИЦА”

1. Граничен текст,който събира темите за селското страдание и волята за надмогването му,емоционално съчетава отчаянието и надеждата,че доброто предстои;

2. Назовава времето на действието-християнския празник Задушница,ден за почит и памет на мъртвите и въвежда основния скръбен тон за сиромашката мъка;

3. Животът на селяните,разполовен между „този” и „онзи” свят,между грижите,несгодите и надеждите на живите,и спомена за душите на близките покойници;Самотното страдание и изборът на заедното му преодоляване;

4. Животът продължава въпреки всичко,въпреки смъртта дори,надеждата винаги е по-силна от отчаянието,жизнелюбивата философия на страдалците ще им извоюва мъничкия дял щастие,ще им помогне да оцелеят и да разхубавят трудния си делник;Духовният стоицизъм и желанието за живот са най-присъщите черти на човешката природа;На най-неподходящото място и в най-неподходящото време силният човек преборва натиска върху себе си и продължава да живее ;

5. Сюжетът е разгърнат около срещата на овдовелите Станчо и Стоилка в деня на Задушница на селското гробище,ухажващия разговор и спонтанното им решение да се оженят,да съберат неволите и децата си, защото двама по-лесно понасят житейските беди;

6. ”То доброто и злото заедно вървят”,” Бог да ги прости умрелите…,па на живите здраве и живот да дава”,”Свят е това.Човещина!Умрелите – лека им пръст,с живите живей!”/ през тъжните факти на действителността прозира спасяващата оптимистична идея/;

7. Станчо Поляка и Стоилка – имената им носят знака за издръжливост,за устояване,за съпротивителни сили срещу злата съдба;

8. Дошли на гробището сами,за да почетат мъртвите си съпрузи,двамата си тръгват заедно към селото,напускат мястото и гледката на смъртта и се хващат здраво за живота;

 

ПРАЗНИКЪТ В  ЖИТЕЙСКАТА ДЕЛНИЧНОСТ В РАЗКАЗА „ВЕТРЕНАТА МЕЛНИЦА”

1. Творба,която временно „забравя”  сиромашкото тегло и протеста срещу него и претворява жизнелюбието на селянина,откроява доброто и красивото в неговото битие;

2. Съставящите думи на заглавието носят послание за волност,промяна, песен,за кръгово,вечно движение;

3. Любовната история на двама млади,които сбъдват празника за себе си и за селската общност,преживяваща тяхното щастие като свое;

4. Селото е топос,място на бедността,на природната и социалната враждебност и несправедливост,но селянинът опазва най-ценните,спасяващи присъствия във всекидневието си – радостта,надеждата,близостта,обичта,музиката и танца;Човекът творец и мечтател е способен на избяга  от грижите,да надвие тревогите и да заживее пълноценно с другия и другите до себе си;

5. Сюжетът стартира ретроспективно с поглед към скелета на недовършената ветрена мелница,започната от чудатата двойка  на „ветрениците” дядо Корчан и Лазар Дъбака,връща се към онова време,за да проследи събитийно празничното битие на селяните;

а/ дръзките начинания на старец и мъж в разцвета на силите си,чиято потребност от творчески труд,фантазия и емоционална тръпка се противопоставя на потискащата реалност;тепавицата,даракът и ветрената мелница като странни планове на тяхната неуморна енергия ;

б/  обнадеждаващата вест за идващия облак,знакът обещание за избавлението от сушата,селската радост,събираща всички навън,под благосклонното небе;

в/ задявката,ухажването между Христина,внучката на дядо Корчан, и Дъбака,ръченицата облог,надиграването и събирането на двамата за цял живот;

6. ”За наказаните селяци настана празник…Мъжете излязоха с бъклици като на сватба…Ще вали,ще вали!-чуваха се радостни възклицания и лицата на селяните светеха от радост,загрижените им сърца се поотпуснаха”,”Дъбакът чевръсто застъпя срещу Христина..Двамата се загледаха от глава до крака,като че искаха да покажат надмощието си един пред друг,и заиграха…”,”Едно надмощие,едно мъжко надмощие личеше във всяко негово движение и Христина неволно падаше под силата му”;

7. Дядо Корчан, Лазар Дъбака, Христина ;

8. Мъжкото превъзходство печели облога,но женското обаяние сбъдва любовта/ трудно е да се каже кой е истинският победител…/;Природният и човешкият свят си приличат,обещаният дъжд и обещаната сватба са знаци на възкръсналата надежда за щастие;

 

 

 

тагове:

Коментари по тази публикация

КОМЕНТИРАЙ

Вашият е-мейл няма да бъде публикуван. Задължителното поле в маркирано с *