в момента слушате

Title

Artist


УРОК № 16: ОТКАЗЪТ ОТ ЖИВОТА И ИЗБОРЪТ НА ЖИВОТ В ПОЕЗИЯТА НА АТАНАС ДАЛЧЕВ

Автор: от 05.02.2021

В днешния „Радиочас по литература за матура“ с водещ г-жа Атанаска Георгиева гости са Невена Йорданова и Мелиса Ергин – дванадесетокласници  от Финансово – стопанскса гимназия „Васил Левски“ в Добрич.

 

 

 

НЕЧОВЕШКОТО ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВУВАНЕ В СТ.”ДЯВОЛСКО”

 

1.МЯСТОТО НА ТВОРБАТА В ПОЕЗИЯТА НА АВТОРА  И ЖАНРОВ МОДЕЛ  –  диаболично стихотворение от сб.”Стихотворения”

2.АНАЛИЗ НА ЗАГЛАВИЕТО –  припомня интереса на поета към странното,несвойственото,депресивното,суицидното в поведението на човека;

3.ОСНОВНА ТЕМА – житейската агония на един нещастен,озлобен към себе си и към другите човек,който живее като осъден на смърт затворник между стените на своята килия;

4.ОСНОВНА ИДЕЯ – самотата и нихилизмът бавно и сигурно убиват,времето на отшелника е спряло в пространството на Ада,близостта до смъртта не го плаши ,а го мотивира сам да я избере като изход и спасение от злата житейска измислица;

5.СЮЖЕТНО-КОМПОЗИЦИОННО ИЗГРАЖДАНЕ – жесток монолог на героя като равносметка на едно ненужно,незабележимо,анонимно за света съществуване;презрителна изповед  ,отхвърляща всяко състрадание към самоубиеца,притежаващ единствено собствената си,изпреварена смърт;

6.КЛЮЧОВИ ЦИТАТИ – „ Стрелките на отсрещния часовник описват…дванайсетте кръга на моя ад”,” И аз лежа на дървения под…и аз умирам в стаята под покрива”,”понякога аз сядам на прозореца и яростно оттам замервам хората със пръст от старите саксии без цветя”,”този весел свят със мене  и със мойта смърт не свършва,аз съм една ненужна,жалка мърша”;

7.ЛИРИЧЕСКА ПОАНТА – „Не искам състрадание от хората!Аз имам всичко:моя е смъртта.И аз ще се изплезя на света,обесен върху черния прозорец” – враждебността,агресивността и безнадеждността водят до саморазправа на човека със себе си и със света,до който той няма реален достъп;

 

ПРЕХОДНО  И ВЕЧНО В СТ.”КАМЪК”

  1. Философско стихотворение от сб.”Стихотворения”за тленния човек;
  2. Въвежда мъртвия предмет със значение на здравина,трайност,безкрайност;
  3. Човекът и камъкът като създания на природата;Преминаващите в небитието емоции,страсти,терзания,съмнения,драми на живия и оставащата във времето безчувственост на мъртвото;
  4. Човекът със своя бурен,но кратък живот неизменно си отива без следа,а камъкът,от който хората ваят своите богове, неизменно остава ,за да запечата Божията следа;Безсмъртието е отказано на смъртния човек и дарено на мъртвия камък;
  5. Задочен диалог на човека с камъка,молитва пред образа на вечността на праведника и грешника,подвластен на раждането и умирането,който знае,че ще си отиде завинаги и приема тази отреденост;
  6. „Остаряват хора и дървета,падат дни,нощи,листа и дъжд…,камък ,ти стоиш един и същ.”,”Нямаш нито жили,нито нерви,нямаш нашата злочеста плът.”,” Ти не си изпитвал още жаждата,от която почват вси беди:не грешиш ти никога…Ти си свят.”;
  7. „Камък,истината в теб прозрях:вечно и свето е само мъртвото,живото живее в грях.”- грехът се изкупва с житейско страдание и преходност,светостта принадлежи на вечността;

 

БОГАТСТВО  И  БЕДНОСТ  В СТ.”КНИГИТЕ”

1.Философски размисъл на интелектуалеца,на четящия,търсещ и питащ човек от сб.”Стихотворения”;

2.Заглавието се асоциира със знания,духовно богатство,ерудиция;

3.Даденото и взетото от книгите,наученото от литературата и пропуснатото от живота;Подмяната на двете действителности –   словесната,художествената и житейската,между които преминава безсъбитийното съществуване на човека;

4.Всеки,който е пленник на четенето, на измисленото и измислянето,е осъден да изгуби истинския си живот,да се превърне в страничен наблюдател на собственото си земно време;Животът е всичко онова,което ни се случва,докато сме чели за други хора и събития,докато сме бленували да изживеем книжната съдба  на литературните герои;

5.Лирическа автобиография на твореца,потънал в литературната илюзорност и пропуснал най-важното – живия живот,мислейки книгите за най-значими;Разказ за едно мнимо битие,което не се случва,а за него се чете между редовете;Жалба на човека,осъзнал тъжната истина,че се е превърнал в герой на книга и не знае как да спре четенето и да започне да живее пълноценно;

6.”Пред мен е книгата разтворена и денем,и нощя;все сам,аз не познавам хората,не зная и света.”,”…аз дните си като страниците прелиствам уморен.”,” Години да четеш за чуждия живот…,а твоят,никому ненужен,да мине глух и пуст.”;

7.”До мене ти не стигна никога,о,зов на любовта,и аз загубих зарад книгите живота и света.”- диагноза за неспособността да се живее;констатация на библейската максима,че който трупа знание,трупа печал;

 

ВЪОБРАЖЕНИЕТО КАТО ПЪТ КЪМ ЖИВОТА В СТ.”ПРОЗОРЕЦ”

1.Стихотворението дава заглавие на сб.”Прозорец”,като своеобразно възразява на досегашната гранична функция на този предмет от бита;

2.Заглавието въвежда познатата стоплиния,преграда,бариера между затворения и отворения свят,която фантазията ще пресемантизира,ще преозначи ;

3.Прозорецът като екран за гледките на душата и въображението;Заледеното,изрисувано от зимата прозоречно стъкло,превърнало се в преход от реалността към приказката;Премахнатата граница пред пътуващия в себе си човек  към красотата,белотата,добротата и обичта;

4.Всекидневието открива вълшебства,разбулва магията под повърхността на битието,събужда сетивата да видят и усетят доскоро скритото и невидимото,активизира потребността и умението на „зрящия” човек да съчинява и разказва красиви истории и да се променя чрез тях;Това,което човек иска да види,често не е през прозореца,а върху прозореца,сътворена картина на фантазията;

5.Проследява превръщането на грозния,банален бит в сребърно,блестящо битие от магическата пръчица на природата и на закопнялата душа;Заменя тъжната житейска проза с поезията на сребърния път,гората от сребро,прегърнатите брат и сестра и птицата със златни пера;Пренася спасения човек другаде,избавя го от самотата;Събира в едно цяло обикновеното и необикновеното,действителното и чудодейното,за да подари хармония и щастие;

6.”Ето нашето зимно стъкло.То не е,то не е сякаш същото”,” …няма вече ни пътя,ни къщите:само бяла гора от сребро.И през нея минават прегърнати мойто братче и мойта сестра.”,”Те вървят върху сребърен път…в тази сребърна бяла гора.Там е само вълшебната птица …нея търсят от цяла седмица.”;

7.”Чак на седмия ден призори ето тя затрептява,изгрява и във миг се запалва гората….И отново изникват къщята и изплува познатият път.” – влизането и излизането от приказката е еднакво лесно,прозорецът леден екран пак се превръща в прозоречно стъкло,магията пак е заменена от реалността,но чудото вече се е случило,белязало е живота,който човекът избира за себе си;

 

ПРОЗОРЕЦЪТ ЗАД И ПРЕД СВЕТА В СТ.”ПРОЗОРЕЦ”  НА  АТАНАС  ДАЛЧЕВ

Е С Е

Прозорецът е детайл от декора на бита,който разделя хоризонтално света „вътре” от света „навън”.Зад прозореца е малкото,затворено,защитено и сигурно свое пространство,а пред прозореца е голямата,отворена и предизвикателна с чуждостта си територия.Тази своеобразна стоплиния групира хората в различни типове.Мнозина от тях копнеят да отворят прозореца,да прекрачат неговата преграда и да се слеят с необозримия външен свят ,да поемат рискове,да правят избори,да намират решения. Има отчуждени от света хора,които доброволно заключват себе си ,чакат животът им да премине,докато гледат безучастно през прозореца.Но има и една трета човешка порода,която наброява малцина поети по душа.Те привнасят нови значения на прозореца,не го възприемат само като прозоречно стъкло,а проектират върху него гледките на своята  богата фантазия.Всеки сам се приобщава към определен човешки тип и следва неговите поведенчески правила.

Експериментаторите,откривателите,пътешествениците не се спират пред затворените прозорци и врати.Те са действени хора,които обичат всичко да се случва в движение.По пътя им към света има кратки спирки,които ги зареждат с нова енергия.Така си представям жената амазонка на Елисавета Багряна.Тя не  разрешава някой да упражни  своята власт над нея,да я придърпа към бита,да я натовари с установените женски социални роли,да ограничи свободата й.Стихийната дъщеря на Ева определя себе си като „родната сестра на вятъра,на водата и на виното”.Пред нейния житейски прозорец са прострени „пътища недостигнати,неминати” и заради тях  е готова да плати високата цена на  свободната самота.Това динамично жизнелюбие не може да бъде вместено в стаята,да бъде оградено от прозореца,вратата и стените на дома,а трябва да бъде пуснато на воля,за да се скита далече от дома и да се опиянява от  безкрайните хоризонти.

Такова рисковано щастие е немислимо за асоциалните хора.Те избират за себе си  монотонното,скучно,безсъбитийно нещастие.Такъв е Далчевият човек ,застанал зад прозореца на своя обезлюден не-дом.За него светът е сякаш завинаги поставен в прозоречната рамка ,която е спасяваща бариера пред непознатото.Той по своя воля е станал незабележима част от вътрешния интериор,загубил е сред мъртвите предмети своята самоличност,не се припознава в „никой”,всъщност не живее,а тъжно съществува в очакване на изхода смърт.Самотникът,който не заминава никъде,отникъде не се връща и никога не излиза от тясното пространство,признава:”без ни една любов,без ни едно събитие животът ми безследно отминава и сякаш аз не съм живеел никога и зла измислица е мойто съществуване”.Това признание натрупва гняв и озлобление към другите,до чийто свят той няма и не иска да има достъп, и дори се крие зад лъжливия надпис „Стопанинът замина за Америка”.Не познавам лично такъв тип хора,но зная,че ги има .Те духовно боледуват  там някъде,в тъмното, допускат  мисълта за самоубийство и ако някога отворят прозореца,то ще е да замерят хората „с пръст от старите саксии без цветя”,а може би и да се разплатят с чуждия за тях свят,обесени „върху черния прозорец”.

Човекът,привикнал към своето затворничество,дори не подозира,че в неговия ум и в неговото въображение е спасението,че то е съвсем наблизо  и е нужно само да протегне ръка,за да го докосне,да го види и да си го подари.Поетичната душа има сетива за красотата  в  познатото грозно битие.В една зимна сутрин тя  ще престане да възприема обичайно  прозореца ,защото е заледен и върху него е нарисуван един друг свят,контрастен на познатия.Свършва реалността и започва вълшебната приказка.Очите не виждат вече „ни пътя,ни къщите”,а  потъват в една „бяла гора от сребро”,през която  вървят „мойто братче и мойта сестра” и търсят „вълшебната птица с лъчезарните златни пера”.Въображението променя всичко,което доскоро е потискало и отблъсквало. На прозоречния екран са необятните сребърни пространства,пресечени от близки и обичани хора.Чувствителните,зрящите за магията хора умеят да съчиняват и да разказват приказки,да се любуват на измислената красота и да я преживяват,да заменят житейската проза с поезия.Това умение е дадено на малцина и само за тях лети птицата със златни пера.Когато човек осъзнае,че може да избяга от баналното и да се пренесе другаде,той ще отвори прозореца и ще тръгне подир своята приказка.Разбира се,заледеният прозорец ще се разтопи,от красива картина отново ще стане обикновено стъкло,приказката ще свърши,магията ще отстъпи пред реалността,но е важно друго – чудото се е случило,белязало е живота,заредило е човека с позитивизъм.

Оказва се,че прозорецът е многофункционален предмет.Как ще го възприемем,зависи от нашата гледна точка, от нашия характер,психология и емоционалност.Човек невинаги  избира своята съдба,приема я,свиква с нея или я променя,гледайки през прозореца .Прекрасно е,ако той не затваря,а отваря света и ни приканва да поемем по избрания път,който ще ни направи откриватели и поети.

 

 

 

тагове:

Коментари по тази публикация

КОМЕНТИРАЙ

Вашият е-мейл няма да бъде публикуван. Задължителното поле в маркирано с *