в момента слушате

Title

Artist


УРОК № 15: АТАНАС ДАЛЧЕВ – ПОЕТЪТ САМОТЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ

Автор: от 28.01.2021

В днешния „Радиочас по литература за матура“ с водещ г-жа Атанаска Георгиева гости са Невена Йорданова и Мелиса Ергин – дванадесетокласници  от Финансово – стопанскса гимназия „Васил Левски“ в Добрич.

 

 

ЖИВОТЪТ КАТО ПОВЕСТ БЕЗ ПОВЕСТВОВАНИЕ В ПОЕЗИЯТА НА АТАНАС ДАЛЧЕВ

 

1. МЯСТОТО  НА  АВТОРА  В БЪЛГАРСКАТА  ЛИТЕРАТУРНА ИСТОРИЯ

а/ Литературнокритически прозвища за него –  кафкианецът  в поезията ни/Франц Кафка,философ и писател,който проблематизира  странното,абсурдното в човешкия живот и абсолютното отчуждение като избор на човека/; чужденецът  за себе си и за света,който копнее за този свят в неговата обикновеност и конкретност;най-добрият философ сред поетите и най-добрият поет сред философите; автор на предметна,овеществена,натюрмортна поезия;

б/ Първата му стихосбирка „Прозорец” /1926 година/ е част от 20-те години на 20 век и илюстрира една от алтернативните на символизма литературни тенденции;Според Далчев поезията умира от много музика и трябва да стане образ на делничната действителност,в която красотата и истината може да са различни,но никога не си противоречат;

в/ Твори до 70-те години на 20 век и в прозаизираните му  текстове присъстват естетическите особености на диаболизма и  предметния реализъм,в тях доминиращи са  предмети от бита: стени с опадала мазилка,счупени водостоци,затворени прозорци и врати,коварни огледала,спрели часовници,портрети на мъртви хора,прашни шкафове,препрочетени  книги,които зазиждат,вграждат в себе си човека,изтласкват го от центъра в периферията на затвореното пространство,носят дъха на пустотата и безполезността;

2. ОСНОВНИ ТЕМИ

а/ Животът „зла измислица”; Неживеният,несбъднат,неслучил се живот,монотонно  и безсъбитийно преминаващ  в тясното,затворено,обезлюдено  пространство на мрачната стая  в очакване на събитието смърт;

б/ Животът „безсмисленост щастлива”; Намереното спасение в приемането на живота такъв,какъвто е,в превръщането на грозния бит в красиво битие;Създадените малки празници в голямата житейска делничност;

3. ОСНОВНА ИДЕЯ – Човекът е осъден на живот,наказан е с живот,над него тегне житейско проклятие,но той трябва да преодолее самотата,да се научи да живее смислено като всички хора,да пробуди сетивата си за чара на всекидневието,да преобрази досегашната житейска непълноценност в пълнота и ценност,като преследва не непостижимата вечност,а мига в света тук и сега;

4. ОСНОВЕН ЛИРИЧЕСКИ ГЕРОЙ  –  Самотният интелектуалец,отчужденият до враждебност,до нихилизъм човек,самокритичният и озлобен песимист,чиято биография е сглобена от липси,отсъствия,непритежания,доброволен затворник в своя не-дом,който се припознава в „никой” и  оставя най-напред живота да мине покрай него,а впоследствие отваря затворения прозорец,прекрачва самоналожената преграда между себе си и другите,идентифицира се като значещия „аз” и заставя живота да премине през него,дълбоко да го засегне,да го изведе от потискащата сложност към спасяващата простота;

5. ХУДОЖЕСТВЕН МЕТОД НА ИЗОБРАЖЕНИЕ – диаболизъм и предметен реализъм/ определението споделят някои критици/;

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ДЗИ

–  „Болница”,”Къщата”,”Стаята”,”Повест”,”Дяволско”,”Камък”,”Книгите”,”Прозорец”

 

ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ЖИВОТА И СМЪРТТА В СТ.”БОЛНИЦА”

1. МЯСТОТО НА ТВОРБАТА В ПОЕЗИЯТА НА ДАЛЧЕВ И ЖАНРОВ МОДЕЛ – първо,програмно стихотворение от сб.”Прозорец”,което разкрива песимистичния поглед на поета ;

2. АНАЛИЗ НА ЗАГЛАВИЕТО – назовава едно затворено пространство с акцент върху болното,кризисното,критичното и дори леталното – за болните в болницата границите между живота и смъртта са приближени;

3. ОСНОВНА ТЕМА –  мястото и гледките на агонията,на умирането,на идващия житейски край;

4. ОСНОВНА ИДЕЯ –  в болницата смъртта вижда и разпознава белязаният с нейния кръст,обреченикът,който приема неумолимото й присъствие като единствено споделяне на болната му самота;

5. СЮЖЕТНО-КОМПОЗИЦИОННО ИЗГРАЖДАНЕ – статично ,лишено от глаголи описание на болничната стая,приковаващите легла,прозорците,неотварящи възможност за другаде на напускащите този свят хора, стенния часовник,чийто  звън е окончателна присъда; цветовата гама е сведена до черно,болнично бяло и мъртвешки жълто,човешките образи не са цялостни,а разпаднати на детайли,открояващи безнадеждното,безизходно страдание;властват тишината ,неподвижността и мракът  като звук и визия на смъртта;

6. КЛЮЧОВИ ЦИТАТИ – „Тази бяла,варосана зала на градската болница,до самите стени прилепените бели легла и лица побледнели по тях,и лица меланхолни с тъмножълтия цвят на студената зимна мъгла”,” Тези черни ръце…като черни оголени клони на зимния сняг…и разкривени,болни усмивки,и очи може би вгледани в другия свят”;

7. ЛИРИЧЕСКА ПОАНТА – „и звънът,и звънът на големия стенен часовник сякаш тежките стъпки на близката смърт” – единственият звук отмерва изтичащото човешко време;

 

ОБИТАЛИЩЕТО  НА  СМЪРТТА В СТ.”КЪЩАТА”

1. Диаболично стихотворение от сб”Прозорец”/ диаболизъм – литературно течение с интерес към страшното,тайнственото,дяволското в света /;

2. Назовава предмета на текста като поредно ограничаващо пространство,между чиито стени няма човешко присъствие;

3. Съседната потискаща,плашеща къща с неизвестен наемател,описана отвън,отстрани, с фасадни детайли на грозното и отблъскващото;

4. Има къщи,които не са дом на никого,не събират близки хора,не затварят топлината и радостта,а са ничия територия,заключват празнотата,притеглят мрака,страха и смъртта;

5. Наблюдение от дистанция на белезите на изоставеността: постоянно затворена врата,падаща мазилка,сиви,влажни стени,счупени водостоци;в съответствие с „хорър” жанра е споменат дяволът като предполагаем хазяин на необитаваната къща,въведена е нощта като време на отсъстващото действие,чуват се писъкът на вятъра и воят на кучетата,видян е мъртвецът като сянка на завръщащата се в живота смърт;

6. ”Сам дяволът я сякаш дал под наем,…мракът спи и през деня във стаите”,” Дъждът гризе мазилката…и като пот по челото на болен по сивите стени избива влага”,”…писна ненадеен вятър,отвори се,затвори се вратата,завиха нощни кучета на двора”;

7. ”и черна сянка…разчупи се на каменните стълби и аз видях,и аз познах там мъртвия,когото преди девет дни заровиха” – смъртта е факт,който отрича всякакъв живот в тази къща ковчег;

 

МЪРТВИЯТ СВЯТ НА ВЕЩИТЕ В СТ.”СТАЯТА”

1. Предполагаемо продължение на „Къщата” с поглед към нейния интериор;

2. Още една тясна,неизвеждаща никъде територия,в която животът е отдавна приключил;

3. Битът от предмети,неслужещи на никого;Отсъствието на битие заради неналичието на живи хора;

4.Стаята с прашните вещи е един мъртъв свят,прогонил магията „вкъщи”,зареден с мисъл за Нищото;

5. Изброяващо описание вече не отвън,а отвътре  на статични детайли: килим,шкаф,огледало,спрял часовник,портрети на стената ,залязващо слънце,здрачна тишина;човекът е скрит,изместен,несъществуващ;

6. ”Би казал,че във тази стая не е живял отдавна никой”,”Тук има миризма на вехто…тук бавно времето превръща във прах безжизнен сякаш всичко”,” …огледалото…сякаш е един прозорец,отворен в друг,предишен свят”,”Часовникът е вече млъкнал и в неговия чер ковчег лежат умрели часовете”,”Портрети на жени,които са си отишли от света висят…”

7.” Заспала тежко върху пода,сънува в здрача тишината и цялата печална стая залязва бавно с вечерта” – метафорични знаци за оставащата смърт след живота;

 

ЖИВОТЪТ „ЗЛА ИЗМИСЛИЦА” В СТ.”ПОВЕСТ”

1. Емблематичен текст за Далчевата предметна естетика и концепцията му за присътващо-отсъстващия човек в собствения му изолиран,самотен,неживян живот;

2. Заглавието е провокативно,разкриващо смазващата проза на живота;

3. Студеният,заключен не-дом като място на тъжното,безсмислено съществуване;Изчезването на човека в безсъбитийността,в умората от неслучващите се неща още преди да е настъпила физическата му смърт;

4. В мрачното си и нелюдимо  обиталище човекът зад прозореца, като стоплиния ,разделяща го от външния свят,не намира уют и сигурност,а става жертва на злокобните,демонични предмети и е част от тъмната половина на битието- оголен бит;

5. Познато интериорно описание след предупредителния надпис на вратата „Стопанинът замина за Америка”,който се повтаря и в поантата,за да предотврати възможно нарушаване на доброволната алиенация,нежелан опит за навлизане в личното пространство на самотника,отказал всякаква комуникация;Изповед на човека „никой”,който е едновременно жив и мъртъв,обитава и отсам, и отвъд,самосъжалява се и се самоиронизира,злорадства над себе си;

6. ”Прозорците – затворени и черни и черна,и затворена вратата”,”И аз съм сам,стопанинът на къщата,където не живее никой,”Аз не излизам никога от вкъщи и моите еднички гости са годините”,”Понякога аз се оглеждам в огледалото,за да не бъда винаги самотен”,” без ни една любов,без ни едно събитие животът ми безследно отминава.И сякаш аз не съм живеел никога и зла измислица е мойто съществуване”;

7. ”Ако случайно някой влезе в къщата,там няма да намери никого….и на вратата листът пожълтял:”Стопанинът замина за Америка” –  странното присъствие-отсъствие на отчуждения човек,който потъва и се крие в самотата си;

 

 

 

тагове:

Коментари по тази публикация

КОМЕНТИРАЙ

Вашият е-мейл няма да бъде публикуван. Задължителното поле в маркирано с *