в момента слушате

Title

Artist


УРОК № 14: ЕЛИСАВЕТА  БАГРЯНА  –  АМАЗОНКАТА НА БЪЛГАРСКАТА  ПОЕЗИЯ

Автор: от 21.01.2021

В днешния „Радиочас по литература за матура“ с водещ г-жа Атанаска Георгиева гост е Гергана Желева, завършила ЕГ “Гео Милев” в Добрич през 2019 година, сега студент по “Културология” в СУ “СВ.Кл.Охридски” – София.

 

 

„РАЗТРОШИ КЛЮЧАЛКИТЕ РЪЖДЯСАЛИ!ДАЙ МИ ПЪТ ПРЕЗ ТЪМНИ КОРИДОРИ!”

 

1.МЯСТОТО НА ПОЕТЕСАТА В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА

а/ Заявява талантливото си присъствие в поезията ни през 20-те години на 20 век с първата си сб.”Вечната и святата”/1927г./,която е литературно събитие,разкриващо провокативната емоционална,разсъдъчна и поведенческа нагласа на жената ,и борбеното й търсене на нови житейски опори и ориентири;

б/ Авторката нормонарушителка със свой индивидуален,неповторим почерк при изграждането на женския образ,почти антагонистично противопоставен на познатите ни литературни модели досега;

в/ Псевдонимите на Елисавета Любомирова Белчева: Багряна,Ел Бленова,Ничия Долче,Микаела едновременно скриват и разкриват нетипичната й женска същност;

г/ Поезията й е една от алтернативите на символизма,ангажирана с  екзистенциална проблематика,пречупена през личната оценъчно-критична призма на нетрадиционната  за българския свят жена;

2.ОСНОВНИ ТЕМИ

а/ Женската свобода,волята неотстъпно да се следват съкровени желания,да се чува гласът на собствената природа,воюващата способност да се направи пробив в тясното делнично съществуване,да се престъпят и отхвърлят установени норми;изявеният женски индивидуализъм;

б/ Дочуваните гласове на общността,здравите родови връзки и повелите на кръвта;

3. ОСНОВНА ИДЕЯ – Битът се стреми да затвори,да заключи жената с много катинари – социални и морално-етични условности,задължения,ограничения,да й наложи общоприетия,”правилен” модел на съществуване,но жената-девойка,мечтателка,мъченица,грешница,бродница,любима,невяста,майка,вярна рожба на своята земя , всяка „ бедна дъщеря на Ева” трябва да се бунтува,да притежава съпротивителни сили,дръзко и непокорно да отстоява правото си на свобода,обич и щастие,да отхвърли бита и да избере живота;

4. ОСНОВЕН ЛИРИЧЕСКИ ГЕРОЙ – жената амазонка,съчетала в характера си вечна младост,волност,виталност,борбеност,стихийност,любовна греховност,всеотдайност,жертвеност,неутолим порив към далечни,чужди,необятни хоризонти,култ към отворените,безкрайни пътища,незачитане на всички предписани,отредени роли на жената в един свят,доминиран от мъжете;

5.ХУДОЖЕСТВЕН МЕТОД НА ИЗОБРАЖЕНИЕ – съчетание на традиция и модерност,определян като романтичен реализъм,неоромантизъм и хедонистичен реализъм,според който животът е свръхценност и трябва да се изживее с наслада,на висока скорост и без самосъжаление заради пропуснати мигове;

 

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗА ДЗИ СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ СБ.”ВЕЧНАТА И СВЯТАТА”  – „ПОТОМКА”,”СТИХИИ”, „КУКУВИЦА,” ВЕЧНАТА”;

 

НАСЛЕДСТВЕНОСТ И ИНДИВИДУАЛНОСТ В СТ.”ПОТОМКА”

 

1.МЯСТОТО НА ТВОРБАТА В ПОЕЗИЯТА БАГРЯНА  И ЖАНРОВ МОДЕЛ – изповедно стихотворение от сб.”Вечната и святата” на жената,носеща в себе си родовите белези;

2.АНАЛИЗ НА ЗАГЛАВИЕТО – представя лирическата героиня като част от едно родословие,като наследница,продължителка на рода,която унаследява и пренася във времето неговите характеристики;

3.ОСНОВНА ТЕМА – силата на родовата кръв,през която човек  открива и опознава себе си;

4.ОСНОВНА ИДЕЯ – в отделния човек е претопена  една голяма общност от кръвно свързани хора,мъртвите прадеди живеят в своите потомци,ние сме такива,каквито са ни създали нашите предходници,които визуално и фактологично не помним,но ги помни кръвта ни,а сред различните видове памет тази на кръвта е най-силна;свободолюбието,бунтарството,грехът и любовната пламенност са родов код на жената;

5.СЮЖЕТНО-КОМПОЗИЦИОННО ИЗГРАЖДАНЕ – три смислови части,свързани чрез думата „памет” и подредени като теза,антитеза и синтез:

а/ признание за отсъствието на официална,документирана родова история;

б/ компенсираната липса на конкретно родово знание от познаването на собствения характер,сетива,чувствителност,въображение,изграждащи „спомена” за прабаба тъмноока,чуждестранен светъл хан,конски бяг,дръзка любов;

в/ ненужните нарочни белези на родовостта,доказана от кръвта; майката земя като родово начало;

6.КЛЮЧОВИ ЦИТАТИ – „ Няма прародителски портрети,ни фамилна книга в моя род”,”Но усещам в мене бие древна,скитническа,непокорна кръв…тя ме води към греха ни пръв”,”Затова аз може би обичам необхватните с око поля”;

7.ПОАНТА  – „Може би съм грешна и коварна,може би сред път ще се сломя – аз съм само щерка твоя вярна,моя кръвна майчице земя” – чувството за принадлежност уеднаквява понятията личност,род и родина;

 

ПРИРОДАТА  НА  ЖЕНАТА  В СТ.”СТИХИИ”

1.Полемично стихотворение от сб.”Вечната и святата”;риторично предизвикателство към него-мъжа ,който се опитва да възпре дръзката жена;

2.Стихията е име на могъщото,неконтролируемото,разрушителното в природата;множественото число в заглавието  събира стихиите  в едно и впоследствие ги обвързва със стихийното в женската природа;

3.Неудържимата природна сила,конкретизирана от вятъра,водата и виното и необузданата женска сила в стремежа й към свобода;

4.Никой и нищо не може да отмени или да фалшифицира законите на природата,никой и нищо не може да укроти и прекъсне волния житейски полет на жената; природата и жената не се подчиняват на писани правила,не се съобразяват със съществуващи прегради,не изпълняват нечии заповеди,защото са изначално и вечно свободни;

5.СЮЖЕТНО-КОМПОЗИЦИОННО ИЗГРАЖДАНЕ – след риторичния въпрос анафора „Можеш ли да спреш ти…?” последователно се нареждат описанията на три природни стихии – вятъра,водата и виното,съпътствани от възторг,защото са образи на неукротимост,на рушене на уредения бит,на освобождаване от всякакви бариери; четвъртото описание,въведено отново с риторично питане  „Как ще спреш ти мене…?”,е на стихийната,неопитомена жена,рожба на природата;

6.”Можеш ли да спреш ти вятъра,дето иде от могилите…грабва стрехите на къщите…сваля портите,оградите…?”,”Можеш ли да спреш ти Бистрица,дето иде пролет яростна,разрушава ледовете си,на мостовете подпорите…?”,”Можеш ли да спреш ти виното,щом веднъж е закипяло то…?”;

7.”Как ще спреш ти мене – волната,скитницата,непокорната-родната сестра на вятъра,на водата и на виното,за която е примамица непостижимото,просторното,дето все сънува пътища-недостигнати,неминати – мене как ще спреш? –  регламентираното битие,оковите на нормата,строгостта на закодирания морал не могат да „вържат”,да обезличат гордата женска индивидуалност;

 

ВИСОКАТА ЦЕНА НА СВОБОДНИЯ ИЗБОР В СТ.”КУКУВИЦА”

1.Полемично стихотворение от сб.”Вечната и святата” ,въображаем конфликтен разговор с мъжа като образ на статуквото,на покорителя и завоевателя,чието желание да придърпа жената към бита,към отредените й роли,ще бъде категорично отхвърлено;

2.Заглавието въвежда фолклорния мотив за птицата,която не свива свое гнездо,не отглежда малките си,завинаги остава сама;алегорична асоциация за определен тип женска психология и чувствителност,знаещи високата цена на избора да бъдеш различен от останалите себеподобни;

3.Сблъсъкът между копнеещата за свобода жена и ограниченията на традицията;Различната представа за щастие,противоположна на патриархалното разбиране за добър живот/семейство,съпруг,деца/;

4.Невинаги  установеното добро за всички е добро за индивида,не всяка жена може да бъде щастлива чрез дома и неговите фигурализации;

5.Задочният диалог  описва новия ценностен свят на особената жена,която отрича обективните изисквания спрямо себе си да бъде съпруга,майка,домакиня, налага субективните си възгледи за романтичен,разкрепостен от правила и ограничения живот и провижда,предрича самотната си смърт като цена на свободния избор;

6.”няма нивга аз гнездо да свия,рожби румени да ти отгледам,вкъщи край огнището да шетам”,” дай ми мене по света да скитам…Моите очи се не наглеждат,моите уши се ненаслушват…И така живота ще премина ненаситена,ненаживяна” / множеството думи за отрицание посочват доброволната лишеност от дом,от близки,от всичко свое заради свободата и жизнелюбието”;

7.”А кога умра сама,в чужбина,кукувица бродница ще стана”  –  всеки дързък порив към новото и различното ,всяко скандално излизане от пределите на традиционната сигурност е приближаване към фаталния край;

 

ЖЕНСКОТО БЕЗСМЪРТИЕ В СТ.”ВЕЧНАТА”

1.Философско стихотворение от сб.”вечната и святата” за тайната на живота,който си отива,давайки ново начало,за жената майка,която е подвластна на смъртта и орисана на безсмъртие ;

2.Заглавието носи мисъл за безкрайно присъствие в пространството на живота,а женската родова форма се асоциира с жената,която с божествената мисия на раждането става символ на непрекъснато възобновяващия се живот,събира неговото начало и неговата вечност;

3.Смъртта и животът като двете завинаги свързани лица на битието;житейският край на една майка в мига на раждането и житейското начало на нейната дъщеря;преображението на мъртвата в живата й наследница;неспиращият житейски кръговрат;

4.Животът не свършва ,а продължава;мъртвата майка  е дала своята „безсмъртна кръв” на рожбата си и оживява чрез нея;тялото е тленно,отива си от този свят,но душата завинаги отсяда в него,превъплътена в потомците;след майката дъщерята,внучката и всяка следваща жена в рода със своя живот ще отрича смъртта;

5.Двете строфи последователно рисуват настъпилата смърт и родения живот,фаталния край и новото начало, чието друго име е вечност;

6.”Сега е тя безкръвна и почти безплътна,безгласна,неподвижна,бездиханна”,”Но чувате ли вие писъка невинен на рожбата й в люлката съседна?Там нейната безсмъртна кръв е минала…”,”Ще минат дни,години и столетия и устните на двама млади,слети ще шепнат пак „Мария” или „Анна”;

7.”А внучката ще носи всичко:името,очите,устните,косите на незримата” – женското безсмъртие е дарено от природата,майчинството предава устойчиви черти на поколенията и отмества неумолимостта на времето с вечността на всевремието;

 

ЖЕНСКОТО  БЕЗСМЪРТИЕ  В СТ.”ВЕЧНАТА” НА  ЕЛИСАВЕТА  БАГРЯНА

Е С Е

Безсмъртието  не  е  битийна, а философска, духовна категория. Ние, хората, сме смъртни и животът ни е краен, преходен. Но поети и писатели превръщат човешката надвременна,вечна същност в основен мотив на своето творчество. Да останеш безсмъртен, означава да съхраниш личността си и делото си в паметта на много поколения,да оставиш светла и неизтляваща диря след себе си чрез сторено добро за другите. Всяка епоха има свой висок критерий за безсмъртие предвид ценностната си система.Обезсмъртяването при Христо Ботев е героична смърт „в бой за свобода”.Пенчо Славейков увековечава човека на гордото изкуство, а Йордан Йовков надживява времето с надарения майстор на пеещи каруци,които събират хората и носят радост и любов.В българската поезия Елисавета Багряна избира жената майка за образ на вечността.Бог е дарил безсмъртие на жената с мисията на раждането.

Едва ли бъдещата майка,носеща в утробата си живот,мисли „философски” за своето безсмъртие.Тя чака деня на раждането,за да преживее най-голямото щастие – да прегърне рожбата си,да притисне до кърмящата си гръд своя син или дъщеря,да отгледа и възпита наследниците си ,с които ще се гордее.Вероятно тези мисли и чувства са вълнували героинята на Багряна от ст.”Вечната”.Но са останали преди началото на лирическия сюжет…Той започва с поглед към мъртвата майка – „безкръвна и почти безплътна,безгласна,неподвижна ,бездиханна”.Притворените очи,стиснатите устни и навеки скръстените ръце затвърждават усещането,че една житейска повест е окончателно приключила.Дотук смъртта е  безусловна и безсмъртието е отречено.

Но мисълта за часа на смъртта като час на нов живот възразява на предишния песимизъм.Мъртвата майка има новородена дъщеря и в нея е преминала майчината „безсмъртна кръв”,а безсмъртната  й душа е отседнала завинаги на този свят.Жената е чудо,жената се осмисля като парадокс,защото е едновременно тленна и вечна,победена от смъртта и побеждаваща смъртта,олицетворение на безсилието и на всесилния живот.Философията на Багряна е позитивна и оптимистична и всяка жена я знае,защото тя е генетично заложена у нея.Децата повтарят,продължават и обезсмъртяват майките си.Най-силна е паметта на кръвта.След дъщерята ще дойде внучката и всяка следваща жена със своя живот ще отменя , ще отрича смъртта и „ще носи всичко:името,очите,устните,косите на незримата”.Тайнството на унаследяването Багряна разкрива и в стихотворението си „Потомка”,а чрез своята Шакире  и своите  три  Сарандовици Йордан Йовков оформя същото велико прозрение и послание.Животът е божествен дар и този дар се увековечава чрез Възкресението.Не е от значение дали тази,която умира, се казва „Мария или Анна”,тъй като смъртта уеднаквява и заличава индивидуалното.Но след време някоя друга Мария или Анна ще даде живот , ще го продължи и ще обезсмърти своята предходница.

За жената майка годините и столетията не се броят, защото тя е двигателят на един вечно повтарящ се кръговрат. В него свръхзначимостта  й  никога не си отива напълно,а продължава да живее чрез нейните потомци. Всяка жена носи у себе си вечно начало, което постоянно умира и постоянно се възобновява. На мъртвото мълчание в стихотворението на Елисавета „Вечната” се противопоставя живият писък, а на бездиханността – дишането. Благословената жена с мисията на раждането е смъртен образ на безсмъртието.

 

 

тагове:

Коментари по тази публикация

КОМЕНТИРАЙ

Вашият е-мейл няма да бъде публикуван. Задължителното поле в маркирано с *