в момента слушате

Title

Artist


УРОК № 12: ХРИСТО СМИРНЕНСКИ – ПОЕТ НА ВЪСТАВАЩИТЕ „ДЕЦА НА ГРАДА”

Автор: от 30.12.2020

В днешния  радиочас по литература за матура с водещ г-жа Атанаска Георгиева гости са Радина Стоянова и Слави Дичев от СУ „Св.Св.Кирил и Методий“ – гр.Добрич.

 

 

 

„ЗА ПОДВИГ ТЪЛПИТЕ ГИ РАЖДА ЗЕМЯТА,ЗА ПОДВИГ БЕЗУМНО ВЕЛИК”

СОЦИАЛНАТА  МОТИВАЦИЯ  НА  БУНТА  В СТ.”ДА БЪДЕ ДЕН!”

1.МЯСТОТО НА ТВОРБАТА В ПОЕЗИЯТА НА СМИРНЕНСКИ  И ЖАНРОВ МОДЕЛ – едноименно уводно стихотворение за първото издание на сб.”Да бъде ден!”от 1922 г.;няма определени жанрови белези;

2.АНАЛИЗ НА ЗАГЛАВИЕТО – бъдещето глаголно време,обемният символ на деня като начало,светлина,посока,път и завършващият удивителен знак  зареждат с оптимизъм и императивност;

3.ОСНОВНА ТЕМА –  граничен текст,които събира двете контрастни социални теми за несправедливо наложеното страдание и за революционното спасение на „хиляди тълпи отвред”;

4.ОСНОВНА ИДЕЯ – ограбеният ,несигурен,подхвърлен на унищожение живот на бедните социални слоеве от „безокий демон на войната”, от „злокобен силует на някакъв грамаден кръст”,”от яростта на златний бог”  е основанието за „един копнеж,мечта една”,постижими по пътя на справедливата социална борба;

5.СЮЖЕТНО-КОМПОЗИЦИОННО ИЗГРАЖДАНЕ – чрез символна образност аргументира отхвърлянето на пасивното робство и раждането на революционната идея с нейната мощ,пресътворяваща  света; противопоставянето роби – бунтари  структурира текста между началото и края и е означено от символните опозиции нощ-ден, мрак-светлина,гнет-въздух;

6.”Нощта е черна и зловеща,нощта е ледна като смърт”,”За въздух жадни са гърдите,очите молят светлина”;

7.”Разбунен вик гърми навред:”Да бъде ден!Да бъде ден!” –  справедливостта и щастието са изконно човешко право,което не се подарява ,а за него се воюва с гняв,протест и всеобща борба;

 

СТРАДАНИЕ  И СПАСЕНИЕ В СТ.”НИЙ”

1.Стихотворение от сб.”Да бъде ден!”,което от множествената Ние изказна форма мотивира социалния бунт като спасяваща алтернатива на социалната несправедливост;няма определени жанрови белези;

2.Заглавието максимално обобщава представата за всичките „деца на майката земя”,които ще се преборят за своите човешки права;

3.Паралелно са разгърнати двете контрастни теми за трагичната съдба на този „океан от стенещи вълни” и за борческата реабилитация на човешкия „океан от огнени вълни,величествен керван към светли висоти”;

4.Антихуманното настояще обуславя идването на съдния ден и на хуманното бъдеще;Между „днес” и „утре”,между потисници и потиснати назрява революционен сблъсък;Свещеният гняв на масите подготвя решителния бой между стария свят на робството и новия свят на правдата и свободата;Противоречието между социален принос и социална участ провокира опълчването на жертвите,чиято  стихийна сила е уподобена на природни феномени – океан,вулкан,ураган;

5.Сюжетът е композиран като конфликтен монолог на Ние- героя и следи предвижването на множеството от пасивността към въставането; Монументалният образ на Човека-Човечество е изграден чрез определения в опозиция: „жадувайки лъчи,угасваме в тъма”,”бледи смъртници-родени за живот”,”привеждаме чела със трънени венци-ний,вечните творци”;Колективът е лишен от национални черти и границите му се задават от принадлежността към бедните;

6.”Ний всички сме деца на майката земя,но чужда е за нас кърмящата й гръд”,”Чрез нашите сърца вселената тупти,живота се крепи на раменете ни”,”Но иде ден на съд!Над майката земя надвисва ураган”;

7.”…защото накипя свещеният ни гняв и неговият вик стозвучно загърмя:”И ние сме деца на майката земя” – самочувствието  на борците за справедливост се определя от вярната им самооценка и съзнанието за всеобщност на социалната кауза;

 

ВИСОКАТА ЦЕНА НА РЕВОЛЮЦИЯТА В СТ.”ЙОХАН”

1.Поема,събитийно повлияна от Спартакисткото въстание в Германия през 1919г.;

2.Заглавието извежда собственото име на героя и ориентира във времето и пространството;

3.Разказ за един социален бунт и за една лична драма,за смисъла на борбата и за високата цена на саможертвата и загубата; Революционният избор на Йохан и фаталната раздяла със семейството;

4.Сбъдването на една социална мечта преминава през : осъзнаването на борбата като спасяваща необходимост,като алтернатива за живот,защита на човешката чест и достойнство;болезненото изоставяне на близките;мъката на хората,които обичаш и които те обичат; мъжественото себеотрицание;

5.В четири композиционни части е проследено включването на Йохан във въстанието в Берлин,сбогуването със съпругата и детето,срещата с братята по оръжие на барикадата,дръзкия,героичен сблъсък със силите на държавния социалнонесправедлив ред и срещата със смъртта „в бой за свобода”;

6.”Елате вий,аз с каменно лице ще срещна щика в своето сърце…Безумци!Всяка капка кръв пред вас ще бликне хиляди борци!Веч бий дванайсетият кобен час и ще сразим престъпната ви власт” / мотивът за приемствеността в борбата,която гарантира нейната победа/;”Задружен гръм изпрати му ответ.Той грохна до старика белобрад”;

7.”Навън цареше смъртна пустота и глухо пребледнелите уста през плач нашепваха:”Йохан!Йохан!” – преживяването на смъртта е по-страшно от самата смърт;

 

ПЪТЯТ НА ЧОВЕКА ДО ВЕРНИТЕ ПРОЗРЕНИЯ ЗА СМИСЪЛА НА ЖИВОТА  И СМЪРТТА В СТ.”ЮНОША”

1.Революционноизповедно стихотворение от сб.”Да бъде ден!”

2.Заглавието определя героя предвид младежката му възраст и информира за предстоящото личностно изграждане в едно динамично,социално противоречиво време;

3.Споделената автобиография на един млад човек,търсещ мястото си в живота;Разказ от Аз формата на изказ за пътя на пролетария,работника от наивната романтика до грубата действителност,от възторжените очаквания до тяхната осъзната несъстоятелност и неговото преобразяване в жертвоготовен борец за сбъдването на личната и общностна  мечта за социална и нравствена хармония;

4.Челният сблъсък с реалното битие на бедните социални слоеве отхвърля представата за живота като „ цветната майска зора”,” друм от цветя”,” колесница от лунни лъчи” и изгражда нова ,агресивна представа за него като „злодей непознат”,”златолуспест гигант”,”златний телец”,която приобщава юношата към неговите „братя във робски керван” и го превръща в участник  в гигантския „барикаден пожар върху робския свят”;

5.Откроени са три  идейно-тематични части с три различни образни превъплъщения: красивите мечти на младостта,прозренията на зрелостта и избора на мащабната борба,нарисувана символно в призивните реплики на героя;В последователните смислови ядра присъстват цветови и звукови символи: бяло-черно-червено,пролетен звън-оковен звън- гръм,тътен,трясък;

6.”Аз не зная защо съм на тоз свят роден,не попитах защо ще умра”,”Поздравих пролетта,поздравих младостта и възторжен разтворих очи”,” Но не пролет и химн покрай мен прозвъни”,” и човешкия дух – обруган,окован аз го зърнах под трънен венец”,” Ах,блеснете,пожари сред ледна тъма!…Нека пламне земята за пир непознат,нека гръм да трещи,да руши!”

7.”И тогава – залюбен в тълпите,пленен от лъчите на нова зора – без да питам защо съм на тоз свят роден,аз ще знам за какво да умра.”- апостроф на началното твърдение,който противопоставя незнанието на знанието за смисъла на достойния живот и достойната смърт;

 

 

ДЕЦАТА НА ГРАДА В ЦИКЪЛА „ЗИМНИ ВЕЧЕРИ” НА ХРИСТО СМИРНЕНСКИ

ЕСЕ

Елегичните лирически разкази на Смирненски за тъжната съдба на  децата на  града,наречен „черна гробница”,ме докоснаха в часовете по литература в дванадесети клас.Преди  един век юношата поет хуманистично реагира на социалната несправедливост,разделяща тогавашното българско общество на  бедни и богати,на отхвърлени и облагодетелствани от живота.Замислих се за моя град в днешно време,в десетилетията на демокрацията.Няма ги онези драстични социални контрасти,градът днес не крие  „в гранитната си пазва хиляди души разбити”,но аз отново срещам  по улиците и площадите  човешката мъка и болка заради житейската безизходица.Като галеник на съдбата със съчувствие съм се вглеждал в лицата на нямането  и дълбоко в себе си съм чувствал неудобство и дори необяснима вина.

Всеки ден,на път за училище ,встрани до сградата на Кметството минавам покрай един и същ просяк с протегната ръка за милостиня.Някои хора се правят,че не го забелязват,за да не смутят душевния си комфорт.Други  пускат в ръката му монети,без да го гледат в очите.Има и такива,които грубо му подвикват да се маха,защото не вярват на неговата  горчива истина,пък и присъствието му там накърнява имиджа на Общината.Аз съм все още твърде млад,за да знам и осъзнавам социалните и морални закони,по които се движи динамичният ни живот.Но като наблюдавам прегънатата на две фигура на просяка,мръсната и напукана ръка,едва проронващите молбата за помощ  устни и натежалия от самота и скръб поглед,неволно си спомням героите на Смирненски,изоставени от съдбата  на самите себе си и на милостта на другите.Бързам да го отмина и да го забравя до следващия ден…А ако на следващия ден го няма,нещо ме жегва и ме заболява.Нали всички сме деца на този град…

Познавам отдалече още един  нещастник,може би самоук цигулар,изправен до една висока лампа на централния градски площад.В ръцете му е цигулката,а на земята пред него е разтворен старият й калъф.Това е неговият начин да проси.През деня музиката му е весела,игрива,жизнерадостна,а вечер лъкът отронва от цигулката тъжни ноти,съзвучни с настъпващия мрак.Той не е стар човек,като този на Смирненски,но бедността не подбира хората по възраст,а произнася присъдата си над всички,които са недолюбвани деца на града.Веднъж се спрях при него и го заговорих.Беше ми интересно какво го е направило уличен музикант.Гласът му звучеше интелигентно.Оказа се,че отдавна няма семейство,няма работа,няма друга сцена за музиката,която носи у себе си ,и животът му е труден,пуст и празен.Попитах го откъде познава класическата музика,която обикновено свири вечер ,и той ми каза,че като дете е учил  в  музикално училище и е мечтал да стане световно известен цигулар,концертмайстор …А по ирония на съдбата  днес е в средата на площада,за да трогне минаващите покрай него и да предизвика тяхната щедрост.Смутен от чутото, оставих няколко монети в  разтворения калъф и си тръгнах,мислейки за житейските превратности.Зад гърба ми зазвуча поредната мелодия,разказваща една поредна,обичайна за големия град история.

Някъде около нас живее един старец,който всяка вечер слага цилиндър на главата си,бели ръкавици и черно наметало.Взема вероятно от някой цветарски магазин букет червени рози и тръгва по заведенията да ги продава ,да зарадва някоя обичана жена и да изкара за себе си няколко лева.Като го видя,се усмихвам незабележимо,защото той никак не прилича на малката цветарка на Смирненски,но си давам сметка,че причината  той и тя да са навън,мълчаливо да отминават масите и да си тръгват от поредния нощен клуб с обида и огорчение,е една и съща.Високата кльощава фигура на  стария човек ми напомня тази на Дон Кихот,но испанският рицар в лудостта си е щастлив,а градският цветопродавач в разсъдливостта си е нещастен.Наскоро го видях в традиционното му облекло,но с патерица.Явно беше паднал в хлъзгавата зима,беше си счупил ръката или крака,но продължаваше да разбужда с присъствието си в града съвестите на забавляващите се хора.Смешен и тъжен клоун с наметало и рози в ръка…

Иска ми се тези хора,за които ви разказах, да са единици, да са само частица от колорита на моя град,а да не са постоянен  множествен  отпечатък по неговото красиво лице.Разбира се,хората са различни,нямат и не могат да имат еднакво добър шанс в живота и някои от тях са изтласкани встрани от социалната динамика.Те не роптаят против съдбата си,примиряват се с нея,като разчитат на човешката доброта и загриженост.Защото всички сме деца на този град и бариерата между нас не трябва да е толкова висока и толкова драматично да ни разделя.

 

 

 

 

тагове:

Коментари по тази публикация

КОМЕНТИРАЙ

Вашият е-мейл няма да бъде публикуван. Задължителното поле в маркирано с *