УРОК № 11: ХРИСТО СМИРНЕНСКИ – ЮНОШАТА ПОЕТ

В днешния  радиочас по литература за матура с водещ г-жа Атанаска Георгиева гости са Радина Стоянова и Слави Дичев от СУ „Св.Св.Кирил и Методий“ – гр.Добрич

 

 

„СЪДБАТА  РАНО ГИ ИЗЛЪГАЛА,ЖИВОТА  СГРАБЧИЛ  ГИ  ОТВРЕД”

 

1.МЯСТОТО НА АВТОРА В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА ИСТОРИЯ

а/ Литературнокритически прозвища за него  –  слънчевото дете на българската поезия;поет на социалното страдание и бунта;поет на града и пролетарската среда;инструмент,създаден за поезия;изразен гений на българската литература;

б/ Социалнореволюционен поет от 20-те години на 20 век,най-интензивното десетилетие в многопосочното развитие на словесното ни изкуство,свързано още с имената на Гео Милев,Атанас Далчев,Елисавета Багряна,Йордан Йовков;

в/ Наследник на богата реалистична традиция,постсимволист – завършител и преобразувател на символизма и предвестник на авангардизма с култа към безликите тълпи и тяхната борческа мощ,със смяната на индивидуалистичната с колективистичната чувствителност;

г/ Поставя началото на „лявото” пролетарско/работническо/ изкуство,базирано на етичния принцип за социално равенство и справедливост,извоювани чрез революцията;Творчеството му е събитийно повлияно от  големи европейски бунтове през периода: Руската работническо-селска революция от 1917 г.,Спартакисткото въстание в Германия през 1919г., българското Войнишко въстание от края на ПСВ;

д/ Вторият поет урбанист след Димчо Дебелянов,при когото градското пространство няма конкретни,а универсални измерения,заредено е с негативен социален смисъл и придобива символиката на самостоятелен герой,”скован от злоба” ;

 

2.ОСНОВНИ ТЕМИ В ПОЕЗИЯТА НА СМИРНЕНСКИ

а/ Страданието на хората от социалните низини,на бедните и онеправданите жертви на каменния град,”пленници на орис вечна,зла”;Предпочитани лирически герои в този тематичен обхват са децата,жените и старците,безпомощните и безсилните,които стоят в началото и в края на живота и представят неговата абсолютна обреченост;

б/ Спасението на „бедните деца на майката земя” по пътя на протеста,бунта революцията;На историческата,а и на поетическата сцена излиза социалноеднородният колектив,Човекът Човечество,побрал в себе си и мъката,и гнева на „безименните души”,многоликата общност  с еднаква участ и с еднаква мисия  борчески да преобрази света по законите на социалната правда;

3.ОСНОВНА ИДЕЯ  – Градът-живот-свят е „скрил в студената си пазва хиляди души разбити” ,той е човеконенавистен,антихуманен,територия е на социалното и морално зло,на гибелта,но спасение от страданието,отредено от установения управленски ред,  е изборът на  „мойте бедни братя” жертвено да се опълчат на неговата агресия,да изявят на улиците и площадите „пристъпа величествен на роба” към „Светлина!Красота!Висини!”;

4.ОСНОВЕН ЛИРИЧЕСКИ ГЕРОЙ  –  Социално малкият човек,който е слаб и безпомощен,когато е сам срещу  несправедливостта,мизерията и глада ,и който  ще извоюва  социалната и духовната си реабилитация след  борческото единение с другите като себе си;За разлика от Дебеляновия герой,този на Смирненски не е човек извън света,а е човек сред света и за него е валидно не отчуждението,а действеното приобщаване към множеството;Новия положителен герой на епохата поетът назовава с митологичните,древно и съвременноисторическите имена на борци за правда и свобода,като ги зарежда със социалнореволюционно съдържание: новият Прометей,  Месията Иисус,  северният Спартак, Гладиаторът, руските работници и селяни,берлинските въстаници,решени да преживеят своето възкресение и да възцарят „вечна обич,вечна правда на света;

5.ХУДОЖЕСТВЕНО МЕТОД НА ИЗОБРАЖЕНИЕ  – постсимволизъм / познатите от символизма знакови образи са въведени в актуалния за времето след ПСВ  идейно-тематичен контекст  и са преосмислени,придобиват ново,вторично значение/;

 

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ СТИХОТОРЕНИЯ НА ХРИСТО СМИРНЕНСКИ ЗА Д З И:

• Стихосбирката „Да бъде ден!”  – „Старият музикант”,”Цветарка”,”Да бъде ден!”,”Ний”,”Юноша”,”Йохан”;
• „Зимни вечери”;

 

ГРАНИЧНИЯТ МОСТ МЕЖДУ ЖИВОТА И СМЪРТТА В СТ.”СТАРИЯТ МУЗИКАНТ”

1.МЯСТОТО НА ТВОРБАТА В ПОЕЗИЯТА НА СМИРНЕНСКИ И ЖАНРОВ МОДЕЛ – елегия от цикъла „Децата на града”,включен в сб.”Да бъде ден!” от 1922 г.;

2.АНАЛИЗ НА ЗАГЛАВИЕТО –  епитетът определя героя възрастово,а определяемото „музикант” залага в образа етичен и естетически смисъл;

3.ОСНОВНА ТЕМА – безизходното нещастие на бедния,самотен,безсилен и белязан от смъртта човек;непроменимата в трагизма си съдба на едно от недолюбваните и отхвърлени деца на града; отказаният житейски шанс  и провиденият шанс на близката гибел; социалната предопределеност на страданието;

4.ОСНОВНА ИДЕЯ – страданието винаги има частен характер,има свое индивидуално лице – това на стария музикант,който „все там до моста приведен седи”,чужд е за другите,затворен е в  своята неспасяема самотност и с мелодията на цигулката изплаква своята тъжна участ;

5.СЮЖЕТНО-КОМПОЗИЦИОННО ИЗГРАЖДАНЕ – детайлно проследява сякаш последните дни от живота на  ненужния човек на изкуството в антихуманния свят;гради образа на един конкретен герой,но  местоименията „той”,”него”,”му” , епитетите – „приведен”,”пригърбен” и глаголните изрази ,означаващи  физическата слабост и болка – „немощно става”,”пристъпя едва”,”спира се тук-там и стене” го представят като обобщаваща фигура на всички старци в края на трудния им път;умишлено е избрано времето на действието – зимна нощ,която носи символните значения на студена тъмнина и безпризорност;

6.КЛЮЧОВИ ЦИТАТИ – „над главата му ревностно бди черната старческа мъка”,” пъстроцветните шумни тълпи все тъй са зли и далечни”,”Спуска се траурен здрач…спира цигулката горестен плач”;

7.ЛИРИЧЕСКА ПОАНТА – „А зад гърба му пристъпя Смъртта,кървава и многоръка,и по цигулката старческа тя тегли полекичка лъка” – единственото близко присъствие до стария музикант е това на Смъртта,чието изписване с главна буква я свързва с абсолютната и власт над  човека;

 

ГИБЕЛНОТО  ОЦЕЛЯВАНЕ В СТ.”ЦВЕТАРКА”

1.Елегия ,добавена към цикъла „Децата на града” заради общата социална тема и общия човешки  тип;

2.Заглавието се асоциира с красота,младост,невинност,създава усещане за празничност,което лирическият сюжет ще отрече и замести с тъжна и тревожна делничност;

3.Ежедневната драма на едно бедно работещо момиче,оцеляващо,но и загиващо в града като топос на социален и морален антагонизъм;

4.Във враждебния каменен град,който ранява и забавлява,ограбва и дарява наслади,разделя по линията богатство-бедност,малката цветарка няма шанс да преживее физически,ако не пропадне морално;Светлокосата девойка”с погледа смутен…смътен и нерад”,с „усмивката смирена по рубинена уста” продава цветя ,но и тя е цвете за продан;Внушението,че я чака съдбата на уличната жена е почти недвусмислено,един млад човешки живот е представен на ръба на оцеляването под заплахата на „усмивки иронични” и „мисъл неприветна”;

 

5.Описва една вечер от нерадостното битие на детето с откраднато детство,която е модел на целия му живот / подобно на „Старият музикант” и тук  доминира черният цвят като знак на непрогледния мрак навън и вътре в човешката душа”; Гради физическия и духовен портрет на красивото момиче,чиято красота ще бъде поругана;

6.”И грамаден и задъхан,скрил в гранитната си пазва хиляди души разбити – глъхне празничният град”,”А из улицата шумна…ето малката цветарка бърза от локал в локал”,”между масите пристъпя и предлага плахо тя златожълти хризантеми”,”Върху стройното й тяло,върху младостта й цветна като черни пипала се плъзгат погледи отвред…”;

7.”…а грамаден и задъхан,скрил в студената си пазва хиляди души разбити – дебне каменният град” –заплахата срещу децата на града е явна,бедността унищожава човешки съдби;

 

ГРАДЪТ  –  МНОГОЛИКА СЦЕНА НА  СОЦИАЛНАТА НИЩЕТА В „ЗИМНИ ВЕЧЕРИ”

1.Елегичен лирически репортаж/описание от мястото на събитията/,публикуван като самостоятелна творба след сб.”Да бъде ден!

2.Заглавието репликира „Да бъде ден”! ,буквално и метафорично информира за студ,мрак,повторяемост,множественост,безкрайност на картините,които ще сглобят всеобщото бедняшко страдание;

3.”Вечната бедност и грижа”,чийто социален декор е познатият от цикъла „Децата на града” хищен,човеконенавистен град; Градът  като място не на живот,а на неумолима,дебнеща смърт;

4.Лицата на недоимъка,на нещастието и безизходицата са формално различни / пиян безхлебен баща,плачещи,молещи се деца,ридаеща жена,черни цигани,сляп старец,натоварено дете,мъртво момиче,треперещи гаврошовци/ ,но всяка от историите  им разказва едно и същото,непроменното в живота на градската беднота;Идеята за несвършването на болката и скръбта се потвърждава от изразите за повторителност: „и тая вечер ”,”пиян пак-бащата ругай”,” пак ли са старите цигани,пак ли до тъмно коват”,” полунощ ли е пак”,”и пак край смълчаните хижи вървя в бледосиня мъгла”; Мъглата „жълтопепелява” с „плащ злокобно сив” е ключов символен образ в трагедийната поезия на Смирненски и е едно от образните присъствия на задушаващата смърт;

5.Сюжетът е разгърнат в 6 композиционни части,завъртва се в кръг сякаш с намерение да започне отначало,да продължи и да стигне до същата изходна точка,подреждайки фактите на злокобното,призрачното,гробищното в градската реалност;

6.”Като черна гробница и тая вечер пуст и мрачен е градът”,”Вървя край смълчаните хижи в море непрогледна тъма и вечната бедност и грижа ме гледат през мътни стъкла”,”Братя мои,бедни мои братя – пленници на орис вечна,зла – ледно тегне и души мъглата – на живота сивата мъгла”;

7.”А бликат снежинки сребристи,прелитат,проронват се бели и чисти и в локвите стават на кал” – отнесено към образа на две деца,които „треперят и дреме в очите им скръб”,това пейзажно описание носи метафоричното послание за омърсяване,поругаване и духовен срив на невинните жертви от крайните градски квартали;