в момента слушате

Title

Artist


Урок №3 – „ИВАН ВАЗОВ – СЪЗДАТЕЛЯТ НА ЕДНА ЦЯЛА НАЦИОНАЛНА ЛИТЕРАТУРА“

Автор: от 29.10.2020

В днешния „Радиочас по литература за матура“ с водещ г-жа Атанаска Георгиева гости са Васил Василев и Антоан Койчев от ЧПГ”Райко Цончев” – Добрич.

ВЪЗРОЖДЕНСКОТО „НАЙ-БЪЛГАРСКО ВРЕМЕ” В ТВОРЧЕСТВОТО НА ВАЗОВ                                                             

 1.Мястото на автора в българската литературна история.

а/ Художествен летописец на българския национален, социален и духовен живот преди и след Освобождението с половинвековна творческа дейност и 22 тома съчинения в поезия, проза и драматургия;

б/ Народен поет, патриарх на българската литература в две исторически и ценностно различни епохи – възрожденското „най-българско време”,”априлската пролет на българския национален дух” и следосвобожденското идейно безвремие, даващо предимство на хората „с ниски чела и широко разтворени джобове”;

в/ Творчеството му има народностен, патриотичен характер и в него се откроява свръхобразът на България, представена в своите исторически, географски, духовно-психологически и културни измерения ;

г/ Разработва всички литературни родове, развива и обогатява жанровата система на литературата ни;

д/ Литературно направление – реализъм и романтизъм

2.Основни теми в творчеството му:

а/ Патриархалният възрожденски бит на народа ; б/ Националноосвободителната борба;

в/ Социалната и нравствена критика на следосвобожденския период; г/ Българската природа и език;

д/ Човекът и войната;

3.Основни идеи в творчеството му:

а/ Защитата и утвърждаването на българското е морален и творчески дълг на всеки творец;

б/ Възпитателният пример на героичното минало е ценен за настоящето и бъдещето на българската нация;

в/ Забравата и пренебрегването на националноосвободителния идеал и на  високия морал на следването му са опасни за духовното здраве на обществото;

г/ Любовта към родната природа и близостта до нея зарежда позитивно, а езикът е силен национален идентификатор;

д/ Всяка война е „позорна и проклета”;

4.Основен литературен герой – българските възрожденски водачи,”бащите на нацията” и българският народ в епохите на исторически,социалнополитически и ценностни изпитания, на който творецът винаги сочи верния път;

 

Задължителни творби на Иван Вазов за Д З И:

”Епопея на забравените” –1.”Левски”,2.”Паисий”,3.”Кочо”,4.”Опълченците на Шипка”,

5.”Елате ни вижте!”,6.”Линее нашто поколение”,7.Отечество любезно,как хубаво си ти!”,

8.”При Рилския манастир”,9.”Българският език”,10 „Чичовци”,11.”Под игото”,12.”Дядо Йоцо гледа”

 

ЕПОПЕЯ  НА  ЗАБРАВЕНИТЕ                                                                          

1.Цикъл от 12 оди, създаден след Освобождението, между 1881-1884 г.;”поетически иконостас на нацията”/Светлозар Игов/

„Левски”, ”Бенковски”,”Кочо”, ”БратяЖекови”,”Каблешков”, ”Паисий”, ”Братя Миладинови”, ”Раковски”,

„Караджата”, ” 1876”, ”Волов”,  ”Опълченците на Шипка”.

2.Одите представят етапите на Българското възраждане с неговите светци,апостоли, ”предтечи сеятели” на националноосвободителна идея  и двете върхови събития в края на Възраждането – Априлското въстание и Руско- турската освободителна война;

3.Художествената цел  произтича от Вазовото твърдение, че възпоменанието на великото никога не е безследствено и чрез Епопеята той ще прослави и обезсмърти възрожденските герои, ще отхвърли антибългарските клевети за „подарената” свобода, ще създаде цялостен образ на бореща се България и чрез гордото минало ще превъзпита ценностно издребняващото настояще;

4.Композицията на цикъла не следва историческата хронология, защото според Вазов времето на Героите и това на техните наследници са раздалечени не календарно, а идейно и нравствено;

 

ПЪТЯТ КЪМ БЕСИЛОТО- ПЪТ КЪМ БЕЗСМЪРТИЕТО В СТ.”ЛЕВСКИ”

/ аналитични акценти от 1-ва до 6-та точка,изведени към четирите епопейни оди/

1.Анализ на заглавието –  името на Апостола на българската свобода въвежда последния революционен етап на Българското възраждане;първото място на одата за Левски в композицията на Епопеята откроява неговата  изключителна значимост за тази епоха;

2.Основна тема –житейският път подвиг на Дякона Левски от манастира до бесилото, от каноничната служба на Бога до службата жертва  пред народа и Родината;

3.Основна идея – със своето ново, еретично слово „ за бунт,за свобода,за смъртта,за гробът”, покръстващо в религията свобода, българският  свръхгерой  приближава идейно народа до себе си, гради нова ценностна система, основана на „твърдост,кураж,постоянство”, сам проявява изключителен физически и нравствен стоицизъм и увисва на бесилото кръст, за да остане безсмъртен;

4.Сюжетно-композиционно изграждане – проследява всеотдайния живот на Левски, който „беше готов сто пъти да умре на кръста Христов”, като непрекъснато го успоредява  с живота на Иисус и своеобразно уеднаквява чрез „словото сладко и опасно” българския исторически сюжет във фазата на жертвоготовната освободителна борба с новозаветния библейски сюжет;

5.Ключови цитати – „Той любеше свойто отечество красно”,”И носеше съзнание, крепост, светлина на робите слепи в робската страна”, ”Думите му бяха и прости, и кратки,пълни с упование…”, ”И семето чудно падаше в сърцата и бързо растеше за жътва богата”, „Той биде предаден…”,”Той биде обесен…О,бесило славно!Теб те освети смъртта на героите.Свещено си ти.”

6.Поанта – бесилото на Апостола, което е „с кръста равно”, е висок „връх, откъдето виждаше духът към безсмъртието по прекия път!”

 

                 ИСТОРИЯТА КАТО ЕДНОВРЕМЕНЕН ПОГЛЕД КЪМ МИНАЛОТО И БЪДЕЩЕТО В СТ.”ПАИСИЙ”

1. Ориентира към началото на Възраждането, а чрез мотото свързва историческата творба на Паисий с одата за Паисий;

2.Просветителският героизъм на първия народен будител, Хилендарския монах, събрал и написал „История славянобългарска”/1762г./                                                                                       3/

3.Със  своето „житие ново” Паисий възкресява политическата, културна и религиозна история на двете предишни, свободни български държави, разбужда националното съзнание и патриотичната гордост на българина, сочи му свръхопорите на националната идентичност – история, вяра, език;

                                                                                                                                                                             4.Проследява създаването на Историята, което превръща създателя й от „монах тъмен, непознат и бледен” в „древен библейски пророк”, превеждащ с книжовния си труд народа от робските „тъмнини дълбоки” към  светлината на свободата с убеждението, „че голям е той бил и пак ще да стане”;

5.„От днеска нататък българският род история има и става народ!”, ”че и ний сме дали нещо на светът и на вси словене книга да четат”, ”че е срам за всякой който се отрича от своя си рода”, „На ви мойта книга, тя е вам завет!”;

6.„…и фърляше тайно през мрака тогаз най-първата искра в народната свяст.”- изтъква водаческата роля на „тоз Светогорец за рая негоден”, който разбужда и осветява народното самосъзнание в началото на Пътя към свободата;

 

                        МОРАЛНАТА ПОБЕДА НА ЖЕРТВИТЕ В СТ.”КОЧО”

1.Първото заглавие индивидуализира подвига, придава лице на героизма, а второто – „Защитата на Перущица”масовизира подвига, прославя го като жертвен избор на свободните духом перущенци;

2.Саможертвената отбрана на перущенския храм „Св.Архангел Михаил” при потушаването на Априлското въстание , където със смъртта на гордите, морално непобедими българи загиват мъже, жени и деца;

3.Случващото се в храма и извън него, по ценностната линия вън-вътре, доказва, че физическото поражение на „деца и невести, въстаници бодри и бащи злочести”се превръща в тяхна духовна победа; Моралната сила е на страната на слабите, които не се страхуват „и вместо молби,плач пущаха куршуми” ; Духовната големина се определя от каузата, на която вдъхновено се служи;

4.Следи борческия ентусиазъм на  „болнави и здрави, богати, сюрмаси, русите главички и белите власи”, чието единство не допуска „ни страх,ни измама,ни бой,ни закани”, в опияняващо безумство отхвърля всеки глас за помирение с „враговете диви, побеснели и сакрализира освободителната идея; Описва потресаващата тройна жертва на Кочо Честименски, която оставя в храма мъртвите тела и отваря пътя на свободните души;

5.”Епопея тъмна,непозната нам, епопея пълна с геройство и срам!”, ”Лудост бе пламнала във всяко око.”, ”Перущице бледна,гнездо на герои,слава!Вечна слава на чедата твои…”;

6.”И господ от свода,през гъстия дим,гледаше на всичко тих,невъзмутим!” – човек сам избира и твори съдбата си, а Бог само го направлява;

 

СБЪДНАТАТА БЪЛГАРСКА СВОБОДА В СТ.”ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА”

1.Последна, завършваща ода, която обобщава идеите на цялата Епопея;

2.Откроява историческото място на българската победа в националноосвободителната борба; Датата 11 август 1877 придава и времева автентичност на текста;

3.Тридневните  боеве на Шипка, в които се очертава героичният портрет на опълченците, взели жертвоготовно участие в стратегическото отстояване на старопланинския връх в края на Освободителната война;

 

                                                                                4/

4.Българската късновъзрожденска история свято пази спомена за един „див,чутовен връх, покрит с бели кости и със кървав мъх, на безсмъртен подвиг паметник огромен”, който е неоспорим аргумент в полемиката с

 

негативните оценки на българското име; Патриотичната жертва на „дружините наши”  доказва  извоюваната българска свобода  „ и на клеветата строшава зъбът”;

5.Изтегля линията на шипченските сражения по вертикалата горе-долу: на върха храм са опълченците ,готови”до крак да измрат” пред погледа на „България цяла”, а в подножието на върха са турските орди, „бесни и шумещи”; Противопоставянето високо-ниско,голямо-малко внушава,че идейната и нравствена изключителност  победно постига каузата;

 

6.”…нека ни отрича историята…Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно…”, ”Млади опълченци, венчайте България с лаврови венци!”, ”И турците тръпнат, друг път не видели ведно да се бият живи и умрели”;

7.И днес йощ Балканът…спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек, от урва на урва и от век на век!” – героичното минало  надживява времето и трябва   да се помни от  потомците ;

 

                БЪЛГАРСКИЯТ СВЯТ ПРЕДИ РЕВОЛЮЦИЯТА В  ПОВЕСТТА „ЧИЧОВЦИ”

/ аналитични акценти от 1-ва до 7-ма точка за прозаичните творби/

1.Мястото на творбата във Вазовото творчество – прозаично художествено изследване на българската народопсихология с пародиен характер;

2.Жанров модел – битово-хумористична повест/ 1885г./, създадена по спомените на Вазов от родния му Сопот и неговите колоритни граждани  от началото на 60-те години на 19 век, когато в България съжителстват великото и смешното, трагичното и комичното;

3.Анализ на заглавието – посочва човешкия тип,който авторът ще портретува; множествената форма „чичовци” очертава физиономията на близки, духовно сродени хора, които с манталитета и поведението си предизвикват снизхождение, добродушен смях и иронична симпатия; подзаглавието е „Галерия от типове и нрави български в турско време”;

4.Основна тема – битието бит, мирното, безсъбитийно, монотонно  съществуване на свикналите и срасналите се с робството хора; робската закостенялост на българския народ, затворен в ежедневието,в делничността и отдалечен от голямата история; инстинктът за оцеляване като определяща черта на националния ни характер преди революцията;

5.Основна идея – в предосвобожденското време има и негероични герои,страхливи послушковци,удобно затънали в своята изостаналост и ограниченост,образно изградени чрез контраст между желания и възможности, думи и дела,”съм” и „изглеждам”, мечтаещи за свободата, която да се случи без тяхно участие; чичовщината е негативна българска характеристика;

6.Сюжетно-композиционно изграждане – следи раздвижвания от интриги живот на сопотското общество, затворен в Джаковото кафене; портретна книга, чиито глави носят имената и прякорите на градските зрелищни хора чешити;

7.Герои – няма деление на главни и второстепенни, еднакво важни/неважни за художествения замисъл,сглобяват едно общо карикатурно лице: Иван Селямсъза,Варлаам Копринарката, Иванчо Йотата, господин Фратю, Мирончо, хаджи Атанасия, Коно Крилатия, хаджи Смион, дядо Нистор, Иван Бухалът, Мичо Бейзадето и др.

 

БЪЛГАРСКИЯТ СВЯТ ВЪВ ВРЕМЕТО НА РЕВОЛЮЦИЯТА В РОМАНА „ПОД ИГОТО”

1.Най-голямата епическа реализация на националноосвободителната тема в творчеството на Вазов;

2.Първият български класически роман, написан в основната си част в Одеса, Русия през 1887-1888 г. и изцяло публикуван в България през 1894г.;

3.Заглавието предполага всестранно изображение на българския свят през Априлската пролет на националния ни дух;

4.Темата е посочена от автора в подзаглавието „Из живота на българите в предвечерието на Освобождението”; Новото историческо, социално и духовно битие на народа, конкретизирано от подготовката, избухването и потушаването на Априлското въстание през 1876г.;

5.През Априлската епоха ценностният ръст на българина достига сюблимни височини, под влиянието на своите Апостоли той се превръща от човек на дома в човек на пътя към свободата;През последното десетилетие преди Освобождението робската психика е преодоляна,трезвото смирение се преобразява в борческо безразсъдство,което извиква благословията на чорбаджи Марко:”Лудите,лудите – те да са живи!”;

В бунтовното време се сливат двете български битиета – негероичното от „Чичовци” и героичното от „Епопея на забравените”, за да опишат великото  пиянство на един народ;

6.Сюжетно-композиционното изграждане включва 3 части, неравномерно разпределени  между организацията на  несъстоялото се въстание в малкия подбалкански град и последиците от него; времето и мястото на действието са стеснени  до Бяла черква  от май 1875 да май 1876г., но това се оказва умален модел на бореща се за свободата си България и оформя общонационално звучене на романа;

7.Ключови глави и герои:

а/ „Гост”, ”Радини вълнения”, ”В Ганковото кафене”, ”Представлението”, ”Зелената кесия”, ”Новата молитва на Марка”, ”Пиянство на един народ” /първа извънсюжетна глава, обобщаваща от името на автора революционния подем на народа/, ”Батареята на Зли дол”, ”Пробуждане”/втора извънсюжетна глава, обобщаваща от името на автора революционната капитулация, отрезвяването след великото борческо кипене/, ”Историята на един невъстанал град” и „Гибел”;

б/ около 40 образа на хора от различни социални слоеве, с различен статут в обществото: чорбаджи Марко ,Бойчо Огнянов/Иван Кралича/, Рада Госпожина, д-р Соколов, Кандов, поп Ставри, дякон Викентий, отец Йеротей, Мичо Бейзадето / много герои от повестта „Чичовци” прехождат в „Под игото”/, шпионинът Заманов,  чорбаджи Юрдан,  Кириак Стефчов,Рачко Пръдлето и др.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

тагове:

Коментари по тази публикация

КОМЕНТИРАЙ

Вашият е-мейл няма да бъде публикуван. Задължителното поле в маркирано с *